Рила планина
Изкачиш ли се високо до езерата,
чувстваш, че летиш над земята.
Красотата рилска те опиянява,
а споменът жив в тебе остава. ...

Душата си оставих при морето,
а тялото наказах го със вас.
Заплувах в хорските вълни, където
няма лятно време, а е вечен мраз.
Не крия - често пишем си писма, ...

Спасителка на плажа
Прости ми за наивността,
не подозирах никаква преструвка:
било е дишане уста в уста,
а аз го мислех за целувка… ...

ИЗГУБЕНА
Лунна премяна облече гората –
светлата дреха на мрак.
Боса тичам в тревата,
търся се в полумрак. ...

А спомняш ли си онзи ден?
Спомни си!
Дойде
на крачка-две от мен
и с погледа си ме плени - ...

"Под Дъжда"
Вървя сама под дъжда,
капките мокрят лицето ми,
отново за тебе мисля сега
и болка нахлува в сърцето ми. ...

Хей, сладур платежоспособен,
знаеш ли че в тебе аз се влюбих?
Имам нож в сърцето си забоден,
целия си ум по теб изгубих.
Аз съм много готина и сладка, ...

След августовска мараня, почти внезапно,
на кръстопът пресичащият вятър
единствено недооткъсна лист с власинки златни
и завъртя във валс сърцето на липата.
През стъпките им преваля смехът на есен. ...

Don't wake me if I'm dreamin...
...
Тихо е! Заслушай се в дъжда...
(Нашепваше ни приказка една.)
В която премълчани думи ...

Сцена
в небесен нюанс -
играещи фигури
поставят начало,
детски стъпки, прохождащи ...

Високо на небето
със моите боички
нарисувах аз дъга -
да я виждат всички.
Синьо от морето ...

„Писмо от сърцето”
(В. Казаков)
Обича те, тя – мойта душа,
но е трудно, разбра, да броди сама.
Зад ъгъла тъмен да търси следа, ...

ръждясалите в нас часовници
сутрин буди
птичи глас
+ + +
утринни лъчи ...

След теб е трудно да политна.
И все по-тежко стъпвам по земята.
След теб не мога да сънувам
на полетите звездни чудесата.
И песента ми вече не е песен, ...

Звънец звъни,
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето, ...

Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято ...

Ела, любов... готова съм за тебе,
без дрехи и с сърце, протягащо се...
обичта ти, цялата, да вземе.
Ела, хвърли се върху жадното ми тяло,
покажи какво ú е на вълната, ...

Повяхнала от вчерашния дъжд,
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...

НАЙ–ПОСЛЕ ГО НАПРАВИ
Северен вятър!
Сляпа съм в душата на Мъжа,
стъмен от лов на себелюбие,
гърбав под собствените ...

Преди да дойде старостта
и с избелялата ù дреха
да тръгна мълком през света
с една надежда за утеха,
ще дойдеш ти. Ще дойдеш, знам, ...

Плащай си. До утре ще ме любиш,
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват -
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е... с цвят на френско сирене; ...

Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят... ...

Опитвам се да видя надалеко
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...

рисувам по водата
с тялото си
теб,
а мислите ми - крещящи гларуси,
гравират в тишината: ...

ПРИКАЗКА
Каква е приказка започнала?
Кога ли ще я дочетем?
На манастира и на плочника,
блажено вгледана във мен. ...

Твоята душа
Изваян си от светлината,
от любовта и топлината,
от красотата на душата!
О! Твоята душа ...

В днешния ден нещастие сполетя господин Цигулков. Разсеяността му изигра лоша шега - остана без любимия си чадър, който беше купил от едно посещение на Павликенския битак още в първите дни на демокрацията. Тогава все още имаше хубава и доходна работа, много пътуваше из окръга, рекламирайки едни неръ ...

И ако съм само себе си,
докато качвам Слънцето...
И ако съм нощ,
докато спирам дъха на Луната...
И ако съм само мисъл, ...

Шепа изворна вода
си откраднах в очите.
За пролетта.
Да я изплача
над първи кокичета. ...

Ето, приятел, вземи от сърцето ми.
Просто така... Затова, че ме чу.
Има от слънце, море, от небето ни,
има от пролетен звън на капчук.
Ето, приятел, давам ръката си, ...

Гар Ван вече започваше да се дразни - това философски форум на тема "Дзеня" ли е, или обсъждане на сервираните вина, които впрочем не бяха на кой знае колко високо ниво?! Тя помириса течността в чашата си и предпазливо отпи - определено отстъпваше дори и на НеЧакТолковаДоброто вино на Хо, помисли си ...

толкова нежност
около себе си сипеш
правиш нощите
светли
с какво те заслужих ...

Измислям си спасителни условия,
захваната за тях да оцелея.
Едно одеяло - да се стопля аз през зимата.
Едно дете - да ме накара да живея.
Един съпруг, за да съм потребна, или пък той на мене. ...

Цял живот работим и се стискаме,
този път почивка искаме -
ол инклузив - без нахлузване,
всички екстри - без одрусване.
Сто агенции предлагат ...

Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...