- Кафе или чай, или коняк, а може би eдно малко уиски? - пита ме сервитьорката. Младо момиче с изправена и читава походка, засмени очи и леко присвит поглед.
Имам среща с една непозната. По-скоро позната, но само като моя почитателка, по-точно на писаниците ми. Напоследък си мисля, че много хора от ...

Понякога летя, или жужа с пчелите
с ухание на липов и омаен цвят.
Понякога зазиждам се в мъглите
и не искам да поглеждам този свят.
Очите ми от болка ослепяват, ...

Тъга и сълзи обгръщат деня,
мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.
Самодива обвита в кристал,
снижено блести,
зъл, вятърът пръска безброй лъжи. ...

ПОЖЕЛАНИЕ
Прекрасен ден бе днес,
изгря за мен с усмивка,
започнал, може би, нощес
в съня под топлата завивка. ...

РАЗПИЛЯНА ЛЮБОВ
Къс по къс разпилях любовта си...
Не оставих и късче за мен...
Подарявах навред обичта си
и сега съм докрай изтощен... ...

И какво като боли
нима ми е за първи път
аз няма да заплача
няма да платя със кръв
за твоето предателство ...

Маскарад
Виелица вее навън и в душата.
Засипва със преспи от сняг...
И губи се бавно, със мисъл позната,
сърцето и целият свят. ...

В един фантастичен свят
с теб сме щастливи и волни...
черпим мъдрост от природата
и сме напълно свободни...
Този свят е съвършен - ...

... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е ...

Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.
- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.
Упла ...

Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...

Спомен за море -
накацали късополи "гларуси" женски
в синеокото кадифе

Ти си пиян и аз съм пияна,
и смея се диво във твойте ръце.
Във стая с легло, широко за двама,
ме теглят и силно, и пламенно те.
И тъй си красив - пиян, във омая ...

Не идва и не идва пролетта!
Заскърца и запря оста планетна!
Разплиска се, а после заваля
от облаците. И студ стегна.
Понечилите пъпки да цъфтят, ...

Не искам скитник да остана вечно,
не ме моли да тръгвам без посока,
страх ме е, светът не ме разбира,
пътят ми ще е осеян с болка!
Нека тук пред теб да ме боли, ...

Текстът е от книгата за св. Силуан Атонски, написана от архим. Сафроний Сахаров:
"Главното, което целият живот на стареца доказва, е, че любовта съм враговете е насъщно необходима, за да узнаем Божиите тайни. Той беше категоричен, че който няма любов към враговете, не е познал Бога. Нищо не можеше д ...

Поканиха ме на гости…
приятели,
отидох…
Малка стая,
десетина – люде, ...

Боби Монев тъкмо бе заметнал въдиците, когато те дойдоха. Бяха две, приличаха си, като близначки.
Веднага им прикачи имена. Една Пепа и една Цеца. Толкова бързо и шумно навлязоха в периметъра му, та си рече – край с риболова. А как го мечтаеше тоя излет – толкова много му се бе насъбрало напоследък, ...

Отсей душата ми да не страда,
над нея се смили -
часовникът отново чука със досада,
свещта догаря и не пламти.
Разтлей зелените пътеки, ...

Бавно ме убиваш -
с мълчание.
Нима не ти стига,
че страдам -
за грешките си. ...

Не съм истинска, даже ме няма
както в твоите, тъй и в мойте мечти.
И съм фалшива, и съм измамна.
Търся в очите си честни очи.
Не съм безпределна. Нито съм края ...

Ще бъда истинска
Преглъщам трудно и на залъци предавам
горчивата действителност на мислите.
И още само миг смиреност ми остава
безименна да стана, но пък истинска. ...

Ще скрия болезнените чувства
и опората тъй нужна ще стана.
Само нощем тихо ще проплаквам
под булото на тъжната забрава.
Денем - хладна и непоколебима, ...

Пребродих хиляди пътища,
богатствата си разпилях.
Сънувах хиляди сънища
и все по-разсипна аз бях.
Раздавах радост, надежда ...

Сбогом казвам за сега
на проклетата тъга.
Сбогом, безкрайни редове.
Измъчени любовни стихове.
Сбогом, чувство несравнимо, ...

... Живот!
Като лотариен билет
с малшанс за късмет...
Какво си ти?
Миг или вечност? ...

Не те разбирам, нищо не разбирам!?
Едно ми казваш, друго ми показваш...
или обратно... може би се лъжа?
И не разбирам, нищо не разбирам!
Една си с мен... друга си далече... ...

Не вярвам. В правила не вярвам.
И в граници. В канони. В конституции.
На ничий бог, за нищо не съм благодарна,
не се бия във чужди революции.
Не следвам. Никого не следвам. ...

излизане от порното след полунощ
заспивам от обратната страна на възглавницата
там няма кошмари няма бълнуване
само натрапчивият вкус на порно
лепне по алвеолите ми ...

Винаги съм твърдяла, че съм емоционален човек. Твърде емоционален дори. Но рядко си позволявах лукса да покажа слабостта си пред хората. Сълзи съм ляла хиляди пъти през живота си, но не заради самата болка, която съм изпитвала, а заради безсилието ми да я спра. Скоро разбрах, че не съм по-емоционалн ...

Като Калина
Като Калина в македонска песен
ще ходя подир тебе като луда!
Родата ти - не били, казваш, лесни -
чифтета и кинжали - цяло чудо! ...

- Докторе, няма ли да си вземете бонбоните? – извика след него сестрата. Леко се обърна и ù махна с ръка в знак, че ги оставя за нея. Беше се вече облякъл със старото си, бежово яке и си тръгваше за вкъщи. Взе за себе си само кафето от торбичката. Обичаше да пие кафе, беше кафеджия, не обичаше алкох ...

Пестя ги винаги, когато трябва,
няма повече да ги пилея.
Колко време трябваше аз да уча,
коя дума точно как те определя.
Според всички антоними, ...

Недостъпни рамена
Прежалих вече туй, което нямах,
а туй, което имах - разпилях.
И като сърп поредната измама
окастри в нас любовните поля. ...

І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...

Явно тук проблемът си е мой.
Не се научих вече толкова години
да влизам нечестно във бой
и след боя без бой да си ида.
В жега да мръзна, сякаш мечта, ...

Не проси любов!
Любовта не е съжаление,
любовта е нестихваща буря
и страстно корабокрушение.
Любовта е движеща сила, ...

Пътувах за стотна от времето,
по ръба на счупена чаша,
отпита навреме от бремето,
след доза вина (но не наша).
Скитах, объркан в пустинята, ...

Ама че гад! Махнете се, плебеи,
че вече ми дойде от вас до гуша!
Владиката, когато пее,
поповете мълчат и слушат.
Дотегна ми от тази глупост ...