ЖИВОТ
Какво си, живот,
без обич, без ласка,
без радост, любов,
без мечта? ...

Предчувствие
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...

Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.
Пътечки горски, кътчета незнайни ...

Шумно е в косите на моряците -
заспиват чайки в техните нозе...
На юг изпращат ятото.
И плачат.
Мечтаех някога да съм море. ...

Натрупани от вятъра
листа на прага
есенно прет-а-порте

На рими не робувам,
оставих ги в ъгъла
на тихата стая
от призрачен дим.
Сама ще царувам ...

Полето
Полето с лавандулената песен,
полето с слънчогледовия блян,
полето тъй магично преди есен,
полето с черешовия мирис разпилян! ...

По Яворов
На заник-слънце победени
сребреят морните коси.
Бледнеят дните отредени,
финален валс ни предстои. ...

Вдъхновено от
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=192176
с благодарност
Танцуват...
танцуват снежинките бавно, ...

стихове:
1. Аз съм баба ви Мара ( хумор, ''бабешка пуйезия" ) :)
2. По душа съм светец ( хумор, ''пиянска лирика" ) :)
3. Не ми тежат! (хумор, ''бабешка пуйезия" ) :)
4. Вих, кът' самодива! ( хумор, ''бабешка пуйезия" ) :) ...

Уших ти дреха от мечтите си.
Тя беше пъстра,
златоткана
и богата.
Планински склонове ...

Грижливо се оглеждам
и бръчките си заглеждам.
Мълчаливо нареждам
твоите мъжки капризи.
Старателно ги подреждам, ...

(седока)
самотни гнезда
сълзи по паяжини
тъгуват хризантеми
мирис на есен ...

Всеки от нас е чувал за “Ключови Думи” и за приложението им в Интернет търсачките. В тази статия бих желал да представя моето виждане на ключовите думи, главни за хората които се раждат, живеят и работят в Града.*
Лично за мен без съмнение главните ключови думи са пет – Работа, Кола, Футбол, GSM и С ...

Остави ме сама
Едва дойде, а вече си тръгваш.
Зная, чака те друга жена.
За нея мислиш, нея обичаш
и аз оставам отново сама. ...

Огледалото гледаше любопитно,
но, безучастно...
тя направи опит да се скрие,
за да не изпита същата болка като нея, (от която се срамуваше)
но то не пожела да се предпази и продължи... ...

Порив на плътта?
Екстаз, а след това?
И мисля си сега -
какво е всъщност любовта?
Измислица... красива? ...

Защо задавам пак въпроси,
отдавна заглушени с тишина,
а вятър нечути отговори носи
с писък в мрака на нощта?
В душата ми защо не стихват ...

Ти се приближаваш към мен
и ме караш да се изчервявам,
на теб не ти е за пръв път,
но за мен...
Когато устните ни се срещнат, ...

Седях на пейката, когато дойдоха майката и момченцето. Малкият караше колело, но когато майката седна, слезе от колелото. Искаше да седне при нас. Тогава чух първото - не.
- Не слизай от колелото! Нали плака за него и се връщах да го взема? Не се качвай тук!
Започнаха многото не-та. Бях започнала да ...

Тъй жива съм! И дива! Обуздавам!
С косите си оплитам ветровете,
с ръцете си живот им подарявам,
със устни ги целувам по крилете.
Тъй жива съм! След тебе съществувам! ...

Къде отиде,
моя тиха страст,
защо забрави лунните пътеки,
порязали сърцето ми
в онази, ...

Тоя изгрев беше толкова розов,
мек бонбон в ноемврийски роман,
с тънки пръсти небето се блъска
в своя пъстър, кашмирен таван.
И изобщо не искам да тръгвам ...

И след залеза,
след остатъците от слънце
остава само тъмното -
похлупакът на нощта,
изграден от жива тъмнина. ...

Тихо падат пак листата
и дъждът не спира, вали
над белите брези.
Само вятърът полъхва
и навява спомени. ...

Вампир
Вампир.
Така я нарекоха те. Вампир!
Беше по залез слънце. Пръстта върху ковчега на мъжа ù още не се бе слегнала, когато Невена ги чу. Блъскаха по дворната врата и крещяха. От всички обиди тя запомни само тази – вампир. Хората нахлуха в дворчето. После влязоха в къщата. На прага се смълчаха и ...

Изложба
На Славейко Петров
Две фрази с думи обичайни:
„Мой роден дом” - „Не се продава”...
Ведно събрани, по- ...

И нека бъда твойто изкушение,
да тръпна в страст и дива нежност
и да усещаш топлината в мене,
и изгрева в очите ми безбрежни.
И нека да ме чакаш жадно ...

ЛЮБОВТА НЕ КАЗВА "ИДВАМ"
Една мечта, която дълго сме очаквали,
тихо с дланта си измислена ни погали.
Като измръзнали звезди с дъха си ни стопли,
и изтри от душите ни тъжните вопли. ...

Сякаш съм от зноен пясък пред тълпата,
а в ръцете ти горя без огън
и се сипя
и изчезвам между пръстите на китариста...
желая белите камелии на твоите очи. ...

Ягодов коктейл по мойте устни,
дъх на мокачино имаш ти.
Сладкото е два пъти по-вкусно,
споделено с нечии мечти.
В твоята чинийка е късмета - ...

Тежко съмва.
От изток зрее, зарее.
Колко болка те чака, ден!
Един ще работи,
един ще краде, ...

Тя е мен
И останахме сами
В нашето гнездо
Където се свиваме
За да ни стигнат парите ...

Румито отдавна е прехвърлила 60-така, ама гледана в гръб, никой не ù го признава. Слаба, с къси панталонки, с къса черна косица... Румито е Секретарката на Професора. Той, и Професора, както се сещате, не е по-млад, ама думата ми сега е за Румито.
Повече от 30 години работи на онзи полусрутен таван, ...