Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Ствол.
Внезапна реч, неспираща вражда.
Скандал редува се с кавга.
Стая. Ваза. Стол. ...

Приятелството - има го, нали?
Има го, но истинското ли?
Да си истински приятел -
трудно е това,
да помагаш ти на някой ...

Хората наричат го живот.
Други наричат я съдба.
Аз наричам го любов.
Отричам се от таз съдба.
Ако отсъства любовта, ...

Когато се раждаш от нищото и отиваш в нищото, търсиш смисъла, а смисълът често се крие в истината за теб самия, търсейки я, откриваш всичко онова, което всъщност си знаел, но никога не си искал да осмислиш; денят за равносметка рано или късно възниква, защото онова чувство в теб, че нещо не е наред ...

Животът добре си течеше,
когато бях аз още дете.
Всичко тъй хубаво беше
в средата на деведесетте.
Близки приятели бяхме ...

Гипсирано, сърцето ми потръпваше във мрака
на богатата душевна пустота,
а мечтите все летяха,
далеч от родната земя.
Така се движех неразбрано, ...

Събуждам се. Петък, 13-и... Ужас!
Какво ще се случи сега?
Отварям очите си бавно, поглеждам,
уплашено размърдвам глава.
Колко часът е, дори аз не зная. ...

Дойде при мен напълно разрушен,
приятел и подкрепа да потърсиш.
И поглед съпричастен търсиш в мен,
поне за миг в него да потънеш.
Сълзите ти избърсвам с тъга ...

Васил Левски нарича се той,
най-великият герой,
който не забравяме дори за миг
и го почитаме в ден велик.
Участвал е той в легиите на Раковски ...

Миличко вълшебниче,
преди вратите да затворя
на отлетелия работен ден,
на вятъра ще се помоля
да те целуне вместо мен. ...

Безлунна нощ се тихо спуска над града,
във шарки тъмни сега обагрен е светът.
Звездите също липсват и нощната печал,
отчаян вопъл е – без капка жал.
Есен е сега. Как тихичко падат листата! ...

Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма - ...

Времето тече и всичко отминава,
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат, ...

Аз тръгвам.
Няма да се обяснявам...
С бележка.
Може би – на масата?
Дефектът ми е, ...

Върви през дим и жили обгорели
от жертви бледи, жълти, унили,
броди през пепел от утопични цели
на угнетени души във времето отмалели.
С мечти, потънали в сърца замрели, ...

Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...

Отново в мислите си съм потънала
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак, ...

Тежки сълзи
се спуснаха,
като гарвани.
Душата ми
хванаха. ...

Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...

Когато след много години
и дълга житейска борба,
във края на пътя изминат,
почувствам, че близо е Тя…
Когато от дългото скитане ...

Навън вали
и капките нашепват
за луда страст
и мека топлина,
до теб съм аз, ...

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове, ...

Дъждът по лицето ми
е усещане за твоите целувки.
Искам да съм дъжд
върху теб.
- // - ...

Когато ти си отиваш от мен,
сърцето ми кърви от мъка,
от мъка по теб то силно боли.
Но никога вече сълзи
не ще има във моите очи. ...

Последна капка дъжд изплака
и спусна се по твоето лице.
Търкулна се. Поспря за миг. Изчака -
преди завинаги да оттече.
Изгуби се след тоновете звуци, ...

Звънливи тонове на падащи листа -
в небето пламна огън.
Идва бавно, мудно есента,
като забравен детски спомен.
Вдън земя отлитна врявата, ...

Първа глава
Будилникът ми зазвъня и аз бавно отворих очи. Тряснах го, за да се изключи и замалко да го счупя. Йъп! Тази сутрин съм в кофти настроение. Бях спала само 6 часа и отчаяно се нуждаех от чаша горещо кафе с кофеин. Затътрих се към кухнята и включих кафемашината. Из апартамента се разнесе об ...

От лятото остана
Песента на едно щурче
И поляна
Полегнала на хълбок...
Ей го пчелина - ...

Извинявай,
че за теб копнея...
и прости ми,
че така живея -
слушам си сърцето, ...

В живота получавам много щедро
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...

Аз мога още да изливам
думите във твоята посока.
Да чупя хиляди моливи
във бели листи и дълбоко
във себе си да ровя болка, ...

Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно; ...

В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...