Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389.7K резултата
Моят свят
Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете, ...
В очакването преживявам всичко,
отминалите с тебе мигове,
минутите, в които жадно исках,
тъй просто всеки миг да спре!
Ах, тези нощи пълни с очакване! ...
На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи ...
Бягам целеустремено в нищото
и бавно се изгубвам в самота.
Напуснах на дома огнището,
за да диря по-добра съдба.
Постоянно сблъсквам се с проблемите, ...
Жестове и мимики - измама,
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда? ...
Лежиш под завивките - толкова мъничка,
говориш за релси от светлина
и за безкрая - син и безсмъртен.
Говориш за пътя си към смъртта.
Говориш, говориш. Аз вярвам, склонила ...
Ноември срамежливо разсъблече
едно небе, подобно на глухарче.
Градът в краката му мълчи
като унило, белобрадо старче.
Дърветата се смеят срамежливо, ...
Днес беше нейният рожден ден. Никой в залата не знаеше това. Зрителите бяха тук по случай последното ù явяване на сцената. Щеше да танцува за последен път - лебеда. Лебедът, който с нея се раждаше и умираше на сцената. Сега щеше да умре за последен път. Беше ù тъжно.
Залата - вече тъмна - я очакваше ...
Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата ...
Любов
Всички казват: любовта минава.
Казват, че и болката след нея преминава.
Но защо тогава на мен не ми минава?
Страдам всеки ден по теб и от теб. ...
... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев) ...
М А С А Т А
Да, това е нашата кухненска маса. Ще кажете - какво толкова има в една маса. Има, разбира се, че има. Защото, когато става дума за един предмет с история над 70 години, винаги има какво да се каже. Масата като цяло не е хубава, дори отдавна е за смяна, но как можеш толкова лесно да подме ...
Обичах да те срещам във мечтите,
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота! ...
От виолетовия поглед на есента
нали чадърите на гъби виолетки се роят
на причудливи въртеливи колела
по дъното на габъровите гори,
полузагърнати във шумол на листа, ...
Бягство от кокошарника
Беше горещ следобед на село. Всички си почивахме. Баба и дядо на първия етаж на къщата бяха потънали в дълбок сън, а аз и братовчедка ми Мили, която е колкото мен, си говорихме на втория етаж за наши си работи. Историята, която ще ви разкажа, е случка с по-малката ми сестра Да ...