Прошепти ме...
Ще попия твоя шепот и ще дойда озарена.
Посрещни ме...
С цялата ми любов, в сърцето ми стаена.
Допусни ме... ...

-Ела бързо! Ела да гледаш !
Влизам. Гледа телевизора и вика:
-Твоят приятел!
Присядам до нея.
Да, той е. Стар приятел. ...

Небето е надвиснало над мен
и сякаш всеки миг ще ме притисне!
Сърцето ми е свито в плен
и страх ужасен дебне мойте мисли!
Къде да те открия в този свят!? ...

Напук
Повече приятели, повече смях,
а телефонът тихо мълчи.
Да те потърся не посмях -
нали това са мойте мечти. ...

В полунощ ще пристигаш на пръсти,
да не будиш тревите заспали,
с осветена вода да поръсиш
на мечтите ми всички скрижали.
В полунощ ще те чакам гореща ...

За първи път вълчицата разбра,
че всъщност тя е нещо друго,
когато гълъб пощенски
изпрати ù хабер... за обич.
Най-белия очакваше... ...

Да те прегръщам искам – да не спирам:
сърцето ми за миг да не боли!
Животът е реална земна сила,
а в него най-красивото си ти! –
притегляне, по-силно от мечтата, ...

Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...

И без мене този сайт живее,
толкова голям и талантлив.
Други думи в дланите му греят.
Други стихове го правят жив,
а поезията мощно диша, ...

Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей. ...

Денят утихва в ритъма на две сърца,
заключено в прегръдка, времето замира.
С възторжен плам затопляме нощта,
любов неутолима от нас извира.
Бавно сребристата луна изплува, ...

Мрак се спусна над селата
и звездици като злато
блясват тихо над всемира
и нощта под тях се сбира.
Само котката писана ...

ВЪПРОС
Хъшове мои, момчета невесели,
някога нямахме хубави мебели.
Сядахме всички край масата стара,
за да делим подир думите хляба, ...

Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас. ...

2009г.
Сержант Грегъри вдигна бинокъла към очите си. Приборът беше тежък и неудобен, но Грегъри го предпочиташе пред системите от камери и монитори, които ползваха повечето подкомандири. Така можеше да види нещата със собствените си очи, освен това се избягваше дори и минималната вероятност срив във ...

Не ми липсваш. Ти винаги
си във главата ми. Топлиш ме
като зимно одеяло.
Добре ми е така, в одеялната
прегръдка. В ума ми си ...

О Р И С
Посвещавам на всички вас, мои братя и
сестри по перо, и ви поздравявам с
празника на поезията - 1 октомври!
Търкаля нагоре своя камък поетът. ...

Panik – Keiner merkt es
Es sind Narben vom letzten Tag,
lange her doch noch täglich da.
Keine Heilung die wirkt
der Schmerz pocht. ...

Едно стихотворение на два братски езика. Част от него се роди на български, а част на руски. Даже не зная кое е оригинала.
Между светкавицата и гърма
Дойде при мен объркана и непозната.
В лодка на съдбата сред езеро мечти,
със светкавица ярка омагьоса душата, ...

1.
Протегнатите ми ръце
от очакване отмаляха...
Чакам вече толкова тъжни
и безрадостни зими. ...

HOLD ON TIGHT
На всички мои първи любови
... Hold on tight to your dream
Hold on tight to your dream
When you see your ship go sailing ...

Slipknot - Psychosocial
I did my time and I want out
So effusive - Fade - It doesn't cut
The soul is not so vibrant
The reckoning - The sickening ...

хванах спомена и го завъртях
наобратно.
минало и бъдеще се изключиха
взаимно.
спрях времето. ...

Погледни този ден
ясен и слънчев,
той е в очите ми.
Направи нещо,
да не се разплиска. ...

Ти ме караш да се чувствам
прекрасна.
Да виждам у хората само доброто.
Да тракат звънко моите токчета
сутрин, ...

Когато слънчев лъч
в очите ми се спре
и утрото на моето лице
закичи весела усмивка,
в прозореца оглежда се небе ...

Целувка за сбогом
Целувката за сбогом се запомня,
недей да ме целуваш отчуждено.
В една целувка чувството е огън,
без който на човек му е студено. ...

Посрещахме двама
със тебе зората.
Вечер следяхме
рога на луната.
Въздишахме често, ...

Огромна,
красива
и тъжна,
луната надникна
зад облака. ...

(При бай Илия. Беше един от най-добрите ми приятели, 16 години пълен инвалид.
Често ходех при него, бях от малкото му връзки със света, искаше ми стихчета и веднъж му написах това)
Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко. ...

- Батее! Бате! - пищеше тя отвътре. Хвърли брадвата и се втурна в къщата.
- Мишка! - сочеше неопределено ъглите, застанала гола-голеничка,
с цялата си предизвикателна хубост, в коритото, по средата на стаята. Напращяло от щения,тялото ù, настръхнало и греховно примамливо, незакрито от нищо, изложено ...

Грохотно небе...
Листа във вятъра...
Дом на птици...
****
Вятърът лудува... ...

В дъждовното тяло на думите
аз те срещнах, Любов –
познахме се…
Храмът е песен… и стих.
И звук от вълна ...