Когато Господ направил Адам, инструктирал го на направи 3 неща: Да работи, да култивира, да защитава. Назад в историята, мъжете са ги преценявали по това колко се трудят и колко култивират, по това колко добре са защитавали жените и децата си. Жените са гледали на мъжете си като победители, глава на ...

* * *
Шибан ден, скапана работа. Всичко ми е на карък. К'вото и да започна се скапва, а пък е и една жега! Абе не ти е работа. Друса ме нервата, издишвам тежко и тръгвам да се разходя. Избягвам съзнателно припека на слънцето и се шмугвам в парка. На края на алеята - кафе. Сянка - дебела - фонтан! Ви ...

С котешки стъпки
август пристъпва.
В струйка - жълта и топла -
капчици лято се точат.
Менците пълнят със слънце. ...

Две човечета мънички
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.
Аз раздавах им любов и грижи, ...

Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...

Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...

Не исках аз да се родиш. Не исках.
И с гума те изтривах като грешка.
Като вода размътена те плисках,
измивах те от дните си човешки.
Достатъчен ми беше твоят батко, ...

оставям си разстояние от утре
прескачам всички световни водопади
локвата на улицата
пътя към небето
входът е заключен ...

Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...

Животът е театър със собствена сцена,
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години, ...

Аз отдавна те срещам в своите сънища само -
гола тичаш по млечния път...
И аха да те стигна... и току да те хвана,
ти изчезваш и кух е светът.
И денят ми обсебваш, и се мята душата - ...

ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден откак се роди Вяра. Старата подготви софрата, а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри - и ...

Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...

Осъмвахме по сеновалите.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача?
Мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях? ...

Мост, който няма отсрещен бряг,
река препускаща, отнесена в своя бяг,
ръка подадена, а няма кой да я поеме пак,
моряк изгубен в пустиня, милее за вода, спасение, знак.
Заспиваш и си унесен чак, невинност на дете, ...

Когато те видях за пръв път,
сякаш нещо в мен се промени
само от един поглед невинен и мил.
Нямаше никой отстрани,
пред мене беше само ти, ...

Загаси светлината, отвори прозореца да влезе тишината!
Нека вятърът изгони самотата!
Погледни луната, тя нежно ще погали твоето лице,
лъчът ù ще те милва вместо моите ръце,
а звездичките игриви весело ще бляскат над света, ...

Има ли човек,
живял цял век.
Живял в смях
човек без грях…
Живот разкошен ...

Някъде след полунощ, седейки сама в една празна стая, се опитвам да открия философията на живота... Неизбежно, когато оставам сама за повече от час идва и този момент, може би затова толкова ненавиждам самотата... обичам да съм сред хора, които да ме разсейват от духовните ми въпроси към самата мен, ...

Постигнах вечния Покой -
спрях вечната игра
"Кой е по-кой"

Защо виждам слънцето в твоя поглед?
Защо виждам светлината в твойте очи?
Защо по теб аз все още тичам?
Защо никога не спрях да те обичам?
Защо, щом видя те със нея, ...

Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, ...

***
пясъчни перли
събрали са
в себе си
приказки древни ...

Не се разбивай в мен, момче,
като вълна във стръмен морски бряг -
не съм жена на тихи ветрове,
а в буен пламък - топъл тюркоаз.
Недей се срива в мен, момче, ...

Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат ...

Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщо ...

Защото твоите думи не се превеждат.
От речника бягайки, скриват се
в погледа на чужда граматика,
смесени още с нашите звуци.
Защото твоите устни изрекоха ...

Скърцат мисли, остарели
от нестъпките във този дом...
Мигове - в стрелките спрели,
край ненужен стар подслон.
Огнище празно, пепеливо... ...

Понякога демон пирува с душата ми.
Къса от нея парче по парче.
Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...
Дяволска паяжина в мене тъче.
Огън налива в кръвта ми изстинала. ...

Един мъж
една жена
непознати улици ,
един живот
една съдба ...