“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...

Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
...

Това е поръчка и ще става на поп-фолк.
Правя го за пари, но щом ме търсят защо не!..
Иначе продължавам да търся най-нежното и
най-истинското в душите на хората..
И в себе си... ...

"Падането на стената"
е такава славна дата!
Със какво да я сравним?
С "Падането на Берлин"!

Пухкава заплаха
Пробуждам се - пера кръжат над мен.
Дали е ангел прелетял,
или във мен е спотаен?
О, не! Възглавницата съм съдрал. ...

„Изричайки Вайс, изричам погром”
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...

И тази нощ ще си осъмна
замислена в безмислени неща,
със утрото по-мъдра се събуждам,
но мъдростта не ражда чудеса.
Отдавна всички са заспали, ...

Привет в таз тъжна, сумрачна стая,
името ти, печално, аз не ща да зная.
Ти си само гостенин случаен и наивен,
който скри се от дъжда проливен.
Слушай мойта дума тиха, но щастлива, ...

Седя на стола стар и чакам
писмото закъсняло да пристигне,
в редовете подредени да потъна...
Чакам скърцането да утихне.
Чувам как листата падат - ...

ІІ
– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро. ...

Още помня
безлюдния плаж
и смълчаните
зимни дървета.
Ято гларуси, ...

ПРИЯТЕЛКА НА НЕГО
Приятелка на него,
бъди на него вярна!
Най-близката до мене,
в гърба ми е коварна! ...

МЕЧТА ЗА ВЕЧНОСТ
Безкрайна радост носи всеки дъхав цвят през пролетта,
но кой ли помни есенните голи клони.
Щастлива е от обич всяка слънчева зора
и нехае за луната, мрака дето нощем гони. ...

Желана нежност. Твоята ръка
тайно ме докосва в тъмнината.
С крилото на забравена мечта
прегърна ме. Не отлетя нататък...
Любовна нощ. Закрих луната. ...

Защо сега, след толкова години
отново съм на кръстопът?
И в пъклен огън цялата горя,
а от спокойствието - ни следа.
Защо сега и думите са водопад, ...

Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...

Родата беше се събрала,
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба - ...

.
ЕСЕННО-ЗИМЕН ПЛАЖЕН ПЕЙЗАЖ
Бели гларуси живеят със спомена,
който пази в себе си юли
за любов като капка отронена, ...

Боли почти като смъртта
със нажежена бяла болка
не се обичаме нали съдба
ти взе ми всичко без упойка
открадна ми дори душата ...

Има нещо еднакво
до изумяване в тези двамата.
Не това, че ги срещнах
в някакви сайтове,
не това, че се скъсват ...

Мобилис ин Мобили
“Mobilis in Mobili”
Подвижен в подвижното,
зелено, газ, (газ!) - до дупка педала,
страх, горях, бях, ненавиждам, ...

В Рила планина, посред гората,
мечка спираше до мравунЯка,
слагаше връз него свойта лапа,
после я облизваше с език.
Милиони мравки тъй излапа! ...

Не само, защото беше огромен,
задушен от смог,
не желаех да бъда
част от него. Изпитвах страх и
не ми бе достатъчен... ...

Хмм! Сега да не си помислите, че се оплаквам, ама...
Отначало ми се струваше голям бонус това, че работата ми всъщност не изисква никакво по-сериозно усилие от дрънкането с дружки в скайпа и проверяването на служебния имейл за в случай, че някой реши да провери има ли живи хора тука аджеба. И донякъ ...

А времето в косите ми е спряло,
лукаво във очите ми се вглежда.
И чуди се защо съм посребряла,
и пита ме дали съм помъдряла.
А аз преструвам се, че го не чувам. ...

На Тодор Трайчев
Вървиш без страх по своята пътечка
и знаеш: всеки Божи ден е празник.
В душата ти е светло - няма вечер,
защото песни в нея не залязват. ...

АКО МИ ГОВОРИШ, КАКТО МИ ГОВОРИШ СЕГА
И АКО МЕ ГЛЕДАШ С ТЕЗИ ЛОШИ ОЧИ
ЩА ЗАБОГАТЕЯ И ВСИЧКО ЩЕ ТИ ПРОСТЯ
А В ГРОБА ЩЕ СИ СПОМНЯМ САМО
ЗА ДЕЦАТА СИ….

I see you
I'm sitting across from you
I'm dreaming of the things I'd do
I don't speak, you don't know me at all
For fear of what you might do ...

Staind - Nothing left to say
Talk To Me
You Never
Talk To Me
Do We Suffer ...

Огънят догаря в старата камина,
есента донася аромат на зима,
прозорецът - отворен, свещите трептят,
вятър кърши клони и листа летят.
В стаята небрежна, под една картина, ...

В ручей някога рибар един
рибка улови за своя син.
Нежна и с опашка разноцветна,
той в аквариум сама я метна.
Тъжно, клето, мъчно ѝ било -- ...

Във вените ми биеш полудяла,
със дяволи подгонила съня ми.
При теб се връщам, вечно закъсняла,
любов - извезала дланта ми.
Съдба си ми и орис, и омая. ...

Посвещавам на младото поколение
българи, които ще станат космополити,
но няма да знаят героико - трагичната
история на своя народ, ако ние не им я
разкажем. ...

ПИСМО ДО БЪДЕЩЕТО
или
Едно тъй неочаквано завръщане към себе си...
Опит от Виктор БОРДЖИЕВ
Здравейте, Деца! ...

Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...