Герой...! Кой определяш, Ти, за герой? Мама, татко, баба, дядо или…? За да се счита някой за герой, трябва да е безкористен, да вярва в себе си и в идеала си. Той (героят) е смел, верен на това, за което се бори. Помага винаги и с каквото може на кумира си или на тези, които цени и уважава... с една ...

Добър вечер, моя уморена любов,
откъде се завръщаш тъй късно?
Бе измислено лято и един птичи зов
те подмами да тръгнеш набързо.
С тесни джинси и със широко сърце ...

Гримирах те, живот!
С изкусни пръсти
го направих.
Започнах първо с
фон дьо тен, ...

На Ангел ми приличаш,
а може би си божество,
или същество, което
носи винаги добро.
Затова ти пожелавам да имаш ...

Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 год ...

Бих искала да се отказвам от мечтите си,
поне толкова лесно, колкото ти от твоите,
поне толкова бързо, колкото ти се отказа от мен.
Искам да продължавам напред
и единствените щети, за мен, ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ I: ХОРЪР
- Спри ма, како, поспри са, ша ти гледам на ръка, ако искаш, магия ша ти направя. Ей тука ша ти я направя, истина ти казвам! Спри са, не ме отминавай!
Марина мислеше да отмине циганката, както правеше винаги. Беше и противна дори мисълта да види отблизо устата ù, пълна с изгни ...

Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите, ...

Самота, тъй страшна дума.
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите, ...

"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...

Защо
Защо мисълта светът да е по-добър
сега е една малка искрица?
А защо всеки човек е зъл
и надежда за добро грее като далечна звездица? ...

- "Убийства за слава" влиза в сборната книга на Буквите - "Алманах Проза".
Разкажи ни за този разказ?
Това е авторски разказ - стил криминален. Става въпрос за млад автор, който
извършва убийства по своите публикувани книги. Целта му е да нашумее, за
да може да се продават книгите му, а може би и не ...

Никой не ни учи да бъдем родители
Българска школа по психоанализа
Ричард Алън Гарднър е професор по клинична психология. Известен е с откриването на Синдрома на родителското отчуждение.
Според Гарднър, СРО е смущение, при което „детето в контекста на родителските конфликти, поглъща изцяло негативнит ...

Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. ...

По време на турското робство турците са го нарекли Мус Аллах, високо до Аллах, с годините "х"-то е изчезнало и е останало Мусала, така се казва и до днес.
Повеждам ви отново натам, двадесет години по-късно.
Последната събота на август, само девет сутринта, а опашката пред кабинковия лифт е около 100 ...

Много думи забравих и вече
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах. ...

Ти подари ми любовта,
ти даде ми горещи ласки.
Дойде в живота ми ти на шега,
дори не вярвах като те видях.
Ти тъй далеко си от мен сега, ...

Много отдавна и толкова някъде,
колкото много по сто.
Бяхме момчета, щастливи приятели,
то беше просто - живот.
Блесна звезда, после огън запалихме. ...

Есента е тъй красива,
аз съм млада самодива...
Дълго време си мълчах,
хули и злини търпях,
даже доста поридах... ...

Нощ бленувана, вълшебна -
последен полет към звездите.
Фалшиво щастие измамно
отнема смисъла на дните.
Страст, копнеж и пепел ...

"Да починем, братя мои...
и повече да не отплаваме
от тук..."
Тенисън
Слез, капитане. ...

За теб на всичко съм готова,
да усетя твоя вкус,
да милваш моето лице
и да влезна в твоето сърце!
Да бъдем с теб до края, ...

Стоейки в пустата стая сама,
аз гледам луната...
и слушам песента на листата...!
Но не мога да заспя...
Не мога да се примиря... ...

Жива вода
Ти дете си на тъмните сенки,
светлина бързо прорязала мрака,
тя е била за теб и отрова,
и животворната глътка вода. ...

Погледът ти докосна сърцето ми...
Твоята любов ме завладя...
Дръж ме в своите прегръдки,
ела по-близо, ела по-близо до мен...
Той се сърди на мен, ...

Тя го обичаше. Знаеше това. Пареше ù. Болеше от истината. Всяка вечер в съня ù идваше като демон, изтощаваше всичко и сутрин се събуждаше с черни сенки, обляна в пот и изсъхнали сълзи. Но познаваше всяка негова частица, знаеше неговата игра вече. Беше готова. Познаваше болката от играта му, но той н ...

Стоях аз във стаята празна
и шепнех смирено това:
„Ах, моля те, нека порасна,
нека да бъда жена!”
Изминаха дните, летяха, ...

Най прекрасното време.
Времето, прекарано в твойте ръце.
На топло в обятията ти спокойно да се сгуша.
Галещ твоето нежно, голо тяло.
Имам нужда от целувките ти страстни по голото ми тяло. ...

Дървото не гори в пещта.
До него, ако няма друго,
сърцето будно е в нощта,
щом влюбено е лудо.
Тази нощ в едно ще бият ...

Чувствам се виновна заради теб,
чувствам, че всички са против теб,
искам да дишам на света
без да има проблематика.
Искам да съм с теб, ...

Юлето & Канибал
Женски войни
Във твоя смехотворен тъп текст
се гонят куп проклети пепелянки.
Отде да почна сега аз най-напред? ...

В огледалото се разливат другите.
Позвънява новият приятел.
Вече не съм това, което бях.

Сутрин,
за успешен ден
ти се усмихвам,
плача с теб,
щом непокорните сълзи ...

Забрава
Минало! Ден обикновен! Слънце, жега, тежък въздух! Забързани хора, сиво ежедневие! Вътрешно спокойствие, мир! Ден, най-малкото обикновен! Гръм, срутена сграда, хиляди жертви! Световен ужас! Покруса, викове, плач, детски писък, пламъци, дим, молитви! Стада от хора, бяг, улаха! Смърт...
Настоя ...

Пак прегърнах самотата. Защо го правя, защо, след като съм си обещала, че няма да го правя, ù звъннах отново? Защо я повиках при себе си, защо не мога да живея без нея? Защо прегръдката ù е толкова нежна, любяща, обвързваща и в същото време измамна? Ах, защо, когато имам нужда от нея, тя винаги е до ...

Когато се събудих, видях бележка на нощното шкафче. На нея пишеше: „Ако четеш това, значи съм заминала. Никога повече няма да ме видиш. За твоята безопасност е най-добре да не се опитваш да разбереш къде са ме изпратили. Чао!”
Обърнах се... Да, тя не беше там. Но защо това се случва на мен? Вчера ни ...

V
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...

Сънуваш ли...
И нощите ти
имат ли предчувствие за ден...?
Студено ми е само със луната,
сънят ми от сълзи е победен. ...

Вятърът в градината изви снага.
Върху тревите аромат на охра пръсна.
Листата насъбра на купчинки тъга.
И от дърво самотна ябълка откъсна…
С пръсти от мъгла докосна клоните. ...

Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзм ...