Просто приятелка
Прегърни ме,
Телата ни са близо едно до друго.
Дразни ме!
Нека те опозная по-добре. ...

Sting - Shape Of My Heart
He deals the cards as a meditation
And those he plays never suspect
He doesn't play for the money he wins
He doesn't play for respect ...

Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...

Еди - кой си казал:
"Слабите обичат реда,
силните владеят хаоса" ..
Аз съм по средата,
живота ми е пълен хаос, ...

Щастие
Сутрин детето във мен се събужда -
оглеждам се в очите на своите деца
и хуквам пак мечтите да гоня със надежда,
а вечер се завръщам със радост у дома. ...

Красавица във всяка проза
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света, ...

Умираме. Ние всички бавно вървим към смъртта. Но защо се страхуваме да го признаем? И се блъскаме като обезумели животни в решетките на собствената си съдба в жалък опит да избягаме? Всеки миг от съществуванието си прекарваме в търсене на безсмъртието, в дирене на Шангри-Ла. Живеем, без да осъзнавам ...

Аз като вас да пиша не мога.
Често рими заучени по навик редя.
Крия се денем в мойта бърлога,
а вечер на черния прозорец седя.
И гледам света - разбитата улица, ...

С уморения вятър вървим
бавно,
смълчани.
Стъпки оставят в снега
и в душите ни ...

Начало ново...
История нова се задава,
в сърцето ми смут всява.
Кога мина времето за нас?
Кога чувам новия глас? ...

Има вечен огън в душата ми,
с ведър дух се явих на тая земя.
Родих се да обичам и да бъда обичана,
да вярвам в приятелите и човечността,
Когато твоята в мрак се препъва, ...

Разглеждам стари снимки –
стари трепети, мечти
и нахлуват като сенки
отминали щастливи дни.
Очи познати се усмихват ...

Още
Пръстите ти
стискат ключа за дома
на сърцето ми.
Бавно го пускат ...

ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад т ...

Талант е да можеш да живееш в този свят -"гаден".
Талант е да можеш да търпиш всичко в този свят безпощаден.
Талант е да можеш да живееш с лицемери и да търпиш всички "клюкари".
Талант е, защото аз оцелявам, макар и да страдам.
... Но все някога този свят ще се промени и доброто в хората ще заблести... ...

1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изскочи пред колата ми и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи над колата. Веднага набих спирачки и отбих в дясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали вече съм станал убиец ...

Най-дълъг е мигът
Преди сбогуване...
Дори след нищо...
След мълчание
Няма думи! ...

Светът бавно умира,
без да си догонил мечтите.
Слънцето губи светлината,
започваш да се луташ в тъмнината.
Зората липсва, ...

Исках само да ти кажа - не поглеждай тези очи.
Сега на вятъра ли да разкажа
какво в душата ме гнети ?
Или на господ да покажа колко сърцето ме боли -
та той знае всичките ми тайни и за твойте лъжи. ...

Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...

Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм, ...

Ох... нещо ми блесна и - гледам насреща
зелено човече седи,
очички завърта и май, че надзърта
в деколтето - в моите... очи.
Попитах го тихо, дали не е психо, ...

Бледо лице,
коси в плитка,
естествен парфюм,
непретенциозен живот...
обичаи издигнати, ...

Финални думи
Сложил си маска на лицето -
криеш истинските си черти,
надянал си и маска на сърцето -
чувство някое да не личи. ...

По-лека съм. Издигам се, летя.
Вътрешността ми не е въздух, а видение.
Смях и гъдел, кислород в опиянение.
Нося се без вятър и течение в очите на дете –
отпусната, поглъщаща без ръце и без нозе.

Пиша,
за да ти кажа,
че без теб
денят като насън преминава,
а сплетената в тежка плитка ...

Аз гледам те и знам, че няма смисъл
потокът ми от мисли да се спре.
Докато Бог на теб ме е орисвал,
ти - целият ухаещ на море -
вълните му без жал си завладявал ...

_________________на Г. Ц. - bardluna
твоите песни
птици са
разсъблечени от дъжда
слънчеви зайчета ...

Напомнят старите рибарски къщи
за усмивката ти – топла и добра.
На този бряг, небето ни покръсти
и в една частица цяла ни събра.
Ти се влюби в мен – вълна солена ...