Мистериозен мъж
Мистериозни, какво желаеш?
От мен ли се нуждаеш?
Копнееш ли да ме прегърнеш?
Жадуваш ли да ме целунеш? ...

Сега й зяпам снимките,
спомням си някакви откъси...
Напрягам си мозъка и мислите.
- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.
След това се спирам, отпочивам, ...

Ж А Ж Д А
"Целта на живота е да живееш така, че да
не умреш и след смъртта си"
Муса Джалил
Животът е щастливо чудо. ...

Десислава Танева
Божидар Ангелов
Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи...
И виждах образа си, но във черно-бяло, ...

Това, което изпитвам към теб,
не мога да го опиша.
Няма думи във речника,
а и те са излишни.
Нямам вече и толкова въздишки, ...

Пак всичко се обърка – и припряно
не зима след есента дойде, а лято.
Късно е да остана, мила, и рано е
да ближем раните от любовта си,
че заприличахме на циганския табор, ...

В зала, пълна с хора, украсена в бароков стил, чуваше се музика нашир. Хората от музиката бяха в плен. Тя галеше душата и същевремено караше хората да преживяват река от чувства. Въпреки развълнуваните лица, цареше мир. Но не мир на емоциите, а просто мир. Европа бе погълната от мира на бароковия и ...

Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение ...

Там в тъмата,
там в мъглата,
беше То.
Лежеше само,
задгробното същество. ...

Дойдох... за да си отида -
тук, под слънцето, където...
вятър черпеше ме със своите чувста
и подслон от облаци ми бе небето.
Тук спрях се, за да си почина, ...

Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...

Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам, ...

Пред мен отново ти -
розови мечти,
шепа прах,
облаци бели.
Къде си ти? ...

Шушне вятърът, устни издул
и над облака свирят цигулки,
тънки рокли от хладна мъгла
си навличат звезди – като булки.
Сякаш дюли в старинен бюфет, ...

Защо сме толкоз лицемерни
и лоши сме дори?
Какво печелим с недоверие,
злоба и лъжи?
Какво ни струва да помогнем ...

Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено ...

Аз нямам страх от болка,
от несбъднати мечти.
Това си е нормално.
Било е и преди.
Аз нямам срам от грешки. ...

Успя ли да ми нарисуваш облак със надежда,
излъга ли ме да потъна в пухкавото одеяло пак?
Дали си мислиш, че ще те наглеждам,
когато свиеш се в небето, като розов мак?
И пак ще се развяваш, като семената черни, ...

Трябва да спра...
Да вървя
и да търся теб,
и да не срещам те...
И да вярвам ...

РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява... ...

ДОСКОРО
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето - в него, за беля, ...

По Коледа
Казват, че по Коледа се случват чудеса
че всичко недушевно оживява.
И някъде далече в тези сини небеса
болката отлита и остава. ...

И теб те няма...
Тръгна си така.
Не се обърна.
Нищичко не каза.
Пое по своя път ...

Дали да му звънна?
Или да изчакам?
Цял ден се питам така.
По-скоро той да ме потърси очаквам,
но не се случва това. ...

До преди секунди брояхме до 12.
Само преди миг викахме "ура!".
Но сега е време за мъничко тъга...
Дойде последният учебен ден
и някак всичко спряло е във мен. ...

Чеслав Милош
КОЕТО БЕ ГОЛЯМО
На Александър и Оля Ват
Което бе голямо, малко се оказа.
Кралствá помръкваха – мед позеленяла. ...

DaeSung - Ooseobonda (Try Smiling)
onurdo uso bonda
gureya niga usurthenika
gu sarami jakuman nor ullinika
otohgedun\ nor uge mandurgo shipho ...

Джиесемът на моя скъп любим –
висш пилотаж от Коза Ностра филм,
свръхзвуков, глухонямен, уникат -
подарък скъп от шефа на Мосад.
Със таен код клавиатурата отключва ...

Сама на края на света
стоя и тъжно гледам дните.
А слънцето пред мен сега
блести по-ярко от звездите.
На тази пропаст виждам край, ...

Сълзи ще рукнат от очите.
Кръв ще капе от сърцето,
ако без теб трябва да живея.
Без теб няма смисъл в живота,
щом няма да се взирам в очите, ...

БИЖУ
Как ме щлифова, нагажда
времето – ювелир неподкупен!
Ъгъл след ъгъл изглажда,
всяка стеничка – под лупа! ...

*
нещата...
които не могат
да си тръгнат
от мен ...

Няма я вече светлината,
няма я и топлината,
остана само споменът в сърцата.
Ти ми даде всичко,
ти ме направи човек ...

Проверявам за последен път.
Наистина те няма – да бе изчакал
още малко. Аз събирах смелостта
си да те заговоря пак. Още малко
трябваше, за да прескоча нравите ...

Аз зная, имам няколко живота.
Единият е тука, на земята,
където честичко от тичане завоя
не вземах и излитах в храсталака.
Отупвах се набързо. Малко кръпки, ...

Аз, ти, Слънцето и Зората
Слънце се показа,
а Зората се скри,
познай какво ми каза,
скрила лунните лъчи! ...

АРХИПЕЛАГ
Търговците все някога си тръгват...
Мечтателите винаги остават.
Сутрин посоките шепнат примамливо.
С пореден обет ме венчава зората, ...

Лазурносини спомени остават
от кървавочервено страстно минало,
а изумруденозелени сълзи блясват
по мъртвобледите страни изстинали.
Едно момиче със коси златисти ...