Slipknot - Psychosocial
I did my time and I want out
So effusive - Fade - It doesn't cut
The soul is not so vibrant
The reckoning - The sickening ...

хванах спомена и го завъртях
наобратно.
минало и бъдеще се изключиха
взаимно.
спрях времето. ...

Погледни този ден
ясен и слънчев,
той е в очите ми.
Направи нещо,
да не се разплиска. ...

Ти ме караш да се чувствам
прекрасна.
Да виждам у хората само доброто.
Да тракат звънко моите токчета
сутрин, ...

Когато слънчев лъч
в очите ми се спре
и утрото на моето лице
закичи весела усмивка,
в прозореца оглежда се небе ...

Целувка за сбогом
Целувката за сбогом се запомня,
недей да ме целуваш отчуждено.
В една целувка чувството е огън,
без който на човек му е студено. ...

Посрещахме двама
със тебе зората.
Вечер следяхме
рога на луната.
Въздишахме често, ...

Огромна,
красива
и тъжна,
луната надникна
зад облака. ...

(При бай Илия. Беше един от най-добрите ми приятели, 16 години пълен инвалид.
Често ходех при него, бях от малкото му връзки със света, искаше ми стихчета и веднъж му написах това)
Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко. ...

- Батее! Бате! - пищеше тя отвътре. Хвърли брадвата и се втурна в къщата.
- Мишка! - сочеше неопределено ъглите, застанала гола-голеничка,
с цялата си предизвикателна хубост, в коритото, по средата на стаята. Напращяло от щения,тялото ù, настръхнало и греховно примамливо, незакрито от нищо, изложено ...

Грохотно небе...
Листа във вятъра...
Дом на птици...
****
Вятърът лудува... ...

В дъждовното тяло на думите
аз те срещнах, Любов –
познахме се…
Храмът е песен… и стих.
И звук от вълна ...

Кожухът разкъсан точно пред зимата.
Във вълчите стъпки месечинки-жълтици.
Кърваво стене каквото сме имали.
Другаде с други замина вълчицата.
Въпреки всичко обичаме някого ...

ПРЕГРЪДКА ОТ РАЯ
Когато пак докоснеш нежността ми
и лудо ме превземаш с бляскави очи,
когато ме обичаш
и танцуваш по душата ми, ...

Пусни ме,
кажи ми да вървя,
попътен вятър ми прати -
да скрия две уморени сълзи.
Пусни ме, ...

За поред път те търся
с надеждата, че този път ще те намеря.
Там някъде в мислите си,
на улицата,
зад ъгъла на някоя моя гънка. ...

Пленена от чудните звуци кат никога,
ти слушаше как се промъкнах сред тихото,
за мен само ти тази нощ, друга никоя,
не е красива във моите стихове.
И аз продължил, там открехнах корниза, ...

ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета. ...

На баща ми по случай 49-ата му годишнина
Когато сам, или с другари,
към върховете си вървял,
ти връх непокорен едва ли
оставил си - все без провал! ...

Опит за летеж.
Поглед към небесата.
Мисъл за успех.
Колене. Болка.
Приземяване. Кървеж. ...

Вървяхме двама в нощта,
под нощна светлина,
дали за мен и теб грее таз луна -
ах, туй е то съдба.
Вкусих от устните ти любовта ...

Събудих се! Тъмно е!
Не виждам! Студено е!
Къде си? Сънувах ли?
Няма те...! Тъжно е!
Спомням си! Беше тук! ...

Panik - Ein letztes Mal
Es war doch bis hier hin so leicht,
aber nichts ist wie es scheint.
Der Himmel färbt sich grau.
Nebel schließt uns ein, ...

Artist:
Album:
Year: 2007
I'm sitting here in an empty room,
I'm writing a poem now to you, ...

Силуетите на двама влюбени
пред мен размиват се, почти изгубени..
Две сенки, трудно доловими,
безкрайно жизнени, безкрайно силни,
гонят се неуморимо в мрака, ...

Имал ли си чувството, че си излишен? Че всеки един ден, може би, е последен? Да си в неизвестност какво става там вътре, в душата му? Да искаш да крещиш от болка, но да нямаш смелост за това? Да таиш дълбоко в себе си това, което чувстваш и те измъчва. Да задаваш въпросите само пред себе си, макар и ...

От месеци не съм те виждала,
за секунди само искам... и всичко бих дала!
Очите сини липсват ми безкрайно много,
усмивката красива, ласки трудно забравими!
Не искам да те изоставям по безброй причини! ...

Защо не мога да плача?
Защо са сухи мойте очи?
Защо в сълзите утеха не намирам,
а сърцето, горкото, от болка крещи!
Защо, мили Боже, не мога да плача? ...

Чувствам се странно, какво ли ми става?
Чувствам, че болка наляга стомаха,
но сам с неутешима награда,
какво ли, къде ли, как ли пак става?
Имам едно усещане добро, ...

с тихи стъпки
стъпваш ти
преродена
от далечна
планета ...