Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. По ...

Колко лесно е да се откажеш?
Да се предадеш без борба!
Колко лесно е да си представяш,
че до теб не е смъртта?
Колко лесно е да се залъгваш, ...

Лист
Лист един върху снега,
отронил се като сълза.
Една сълза, колко малка,
а какво означава тя. ...

Ето я поредната -
обречена на страдание.
Танцуваща лудия си танц
около жълтото сияние.
По голата стена пада ...

Грешница-Любов ®
Недей по стъпките ми да вървиш,
земята е посипана с жарава…
Нозете боси ще си изгориш -
нестинарка аз съм! Не забравяй - ...

Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци ...

Лежиш под завивките - толкова мъничка,
говориш за релси от светлина
и за безкрая - син и безсмъртен.
Говориш за пътя си към смъртта.
Говориш, говориш. Аз вярвам, склонила ...

Ноември срамежливо разсъблече
едно небе, подобно на глухарче.
Градът в краката му мълчи
като унило, белобрадо старче.
Дърветата се смеят срамежливо, ...

АКО ТЕ НЯМА
Ако те няма ...
сълзи глождят ми очите.
Угасва светлината.
Мракът ...

Днес беше нейният рожден ден. Никой в залата не знаеше това. Зрителите бяха тук по случай последното ù явяване на сцената. Щеше да танцува за последен път - лебеда. Лебедът, който с нея се раждаше и умираше на сцената. Сега щеше да умре за последен път. Беше ù тъжно.
Залата - вече тъмна - я очакваше ...

Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата ...

Любов
Всички казват: любовта минава.
Казват, че и болката след нея преминава.
Но защо тогава на мен не ми минава?
Страдам всеки ден по теб и от теб. ...

... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев) ...

М А С А Т А
Да, това е нашата кухненска маса. Ще кажете - какво толкова има в една маса. Има, разбира се, че има. Защото, когато става дума за един предмет с история над 70 години, винаги има какво да се каже. Масата като цяло не е хубава, дори отдавна е за смяна, но как можеш толкова лесно да подме ...

Време е - ето, идва с дива страст
времето, в което аз станах аз,
естествена и мила
добра звезда,
в която се вижда само светлина. ...

И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи,
поглъщат урагана, птичия.
Не–искана, не-чакана, не-звана. ...

Твоя съм,
неизвестна
и не твоя по кръв -
просто дивеч,
подгонил ловеца… ...

Искам да обичам –
глупаво
и безразсъдно.
Уверено да влизам
във непознати светове. ...

Обичах да те срещам във мечтите,
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота! ...

От виолетовия поглед на есента
нали чадърите на гъби виолетки се роят
на причудливи въртеливи колела
по дъното на габъровите гори,
полузагърнати във шумол на листа, ...

Бягство от кокошарника
Беше горещ следобед на село. Всички си почивахме. Баба и дядо на първия етаж на къщата бяха потънали в дълбок сън, а аз и братовчедка ми Мили, която е колкото мен, си говорихме на втория етаж за наши си работи. Историята, която ще ви разкажа, е случка с по-малката ми сестра Да ...

Поредното начало ново
завършва с край познат –
изкушена от сърцето,
отново връщам се назад.
Заричах се до вчера, ...

тази нощ ремедиос
съм залък на дъното на чиния
и посърнали в дрямка стволове
и дъга през море
сглобявам секунди ...

По голото ти рамо лазят светове,
с нито един не успя да се разминеш -
няма такова място, което да допринесе
толкова много, колкото и вредно да е
и в колкото и процепи на времето да се провираш. ...

Опушена и мрачна - ограбена душа,
кръчмата квартална спасител е в нощта.
Препълнена и шумна с бохемската тълпа,
несретници в живота тук пият по една.
Една голяма водка на екс ми спря дъха, ...

Разбира се, в сезона на мъглите малшансът не ме напусна нито за минута. Най-напред ме ухапа кучката на Карамфила, после един полицай ми открадна книгата Феноменология на духа от Хегел, когато лежах мъртвопиян на една пейка в градинката пред кварталната кръчма и бях я подложил под главата си. Така че ...

Зима е
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...

Ах
тази мисъл
влудяваща
ме на моменти
безсилна съм ...

Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.
Усетих силата - ...