Един празен фон,
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило, ...

"Ние"
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...

Във страх облян - Човек нещастен,
бягащ от свойта самота,
открил съдбата си жестока -
да се слее със света...
Да се влее във тълпата, ...

Сега знам какво ще стане. Щом прочете този разказ, старият морски вълк vanyom ще ми каже:
- Хей, юнга, я се стегни малко! Какво си ми се разсъхнал, като 20 годишна гемия, не пущана на вода. Разплискал си се като вълна в Тихия океан.
Грег ще бъде по-строг:
- Хей, Марко! Какво става с теб, човече?! Пъ ...

Тежка нощ. Задухът се лепи мазно по дробовете й. Плътният мрак покрива всичко в голата стая. Умът й се лута разтревожен из безнадеждните лабиринти на налегналите я проблеми. Мъчително потъва в крехка дрямка. Вози се в кола с мъжа, когото обича. Пътят криволичи в сивата, потопена в мъгла, гора. Клони ...

Някъде в здрача син свири китара,
струните галят сръчни ръце,
сънно щурците рефрена потварят,
славей припява с глас на звънче.
Мрежа заплела е лятната вечер, ...

Ярка звезда блести на небето
и огрява целия свят,
буря бушува в сърцето,
сънят ми няма цвят.
Поглеждам към звездата ...

В Абритус
и в Сердика,
в Търново
все замръквам
и бродя ...

Вятърът студен, свеж и заличаващ,
още думите ми в съзнанието ти носи .
Капките дъждовни по гърба ти падат,
като белези от моите целувки попиват и там остават.
Луната вече не поглеждаш, ...

Не веднъж предавана,
излъгана милиони пъти.
Подигравана и наранявана,
ала запазила честта си.
Сърце от камък във гърди железни, ...

Нека идем в лунапарка,
където ходехме като деца.
Ще купим и памук на клечка,
да си спомним за онези времена.
Ще се качим ли пак на влакчето червено?... ...

... след всичкото бяло
разсипано безразсъдно
но от сърце
в зимата
свършил боята за фон... ...

Мосю льо Мер, аз пиша Ви писмо,
съм неспокойна в свое естество
наскоро ми пристигнал куриер,
красив латин, на име Хавиер,
той носел ми е пратка от лелú, ...

Стоя сама и чакам мракът да приюти душата ми.
Да потъна в тишината на нощта, за да открия съня.
И в него да намеря теб. Огрян от ярка светлина.
Да ме поемеш в прегръдките си и да ме дариш с топлината си.
Да хванеш ръката ми и никога да не я пуснеш. ...

Любовта...
Любовта е навсякъде... Tя -
във всяко зрънце, в стръкче трева.
От зрънцето жито пораства,
слънцето защото проблясва. ...

Този град не е малък,
нито голям.
Десетки са като него.
Но е единственият приласкал
бреговете ми ...

Винаги нещо се случва,
което очаква посрещане.
За да му върнеш милувката,
(...и да остане от нея)
- идва дъждът. ...

Очакваш да съм същата. Не мога.
След лято иде кротка — есента...
Превърна се във пепел моят огън,
в очите ми — посърнали цветя...
Прокрадват се в смеха ми нотки тъжни, ...

Белоградчишки скали
Странно-характерен силует,
залепен на фона на небето.
Там, на хоризонта – върхове.
А пък ти си тук. В ателието. ...

Идват дни горещи
с нощни срещи.
Това е лятото.
Нека да е лято.
И кръвта кипи, ...

Нека поне виното да ме стопли,
ти не можа,
светът не чу отчаяните вопли,
това било работа божà!
Нека поне вятърът да ме погали, ...

/ автобиографично/
Мъничко поточе тръгнах
от върха на синя планина.
Хукнах, без да зная пътя,
без благословия, сам. ...

Залез над Дунав
слънцето се връща при извора
течението отнася спомена
+ + +
Изгрев – залез ...

РАЗСЪМВАНЕ
Преминал през
черната утроба на
Нощта.
Навън се раждаше - ...

В жълтата преса излезе:
'Самотата днес се обеси'.
Папараци снимали как
в усойния августски мрак
увиснала със страшна сила ...

Омайна нощ от мирис на канела
и пушек от сандалово дърво,
една жена, косите си разплела
и нежна малка чаша със бордо...
Луната е огромна, но е блага ...

Глупост
Тя е болест най-заразна,
що при хората върлува
и усилие напразно
е човек да я лекува. ...

Душа до душа,
ръка за ръка,
самотни вървят.
Очите сълзят,
рани кървят, ...

Искам аз подарък да ти дам
или красиво нежно цвете!
Но кое ти е любимото не знам
и кое да избера от двете?!
Затова реших - ще те даря със нежност - ...

Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти са трепет на стрели, ...

Нямам сили дори да извикам,
От умора сърцето ми спряло е.
Вън е пролет със дъх на иглики,
а отвътре съм ледено-бяла.
От студа във кръвта ми по клепките ...

Душата ми - Птица.
А разумът - Бряг.
Разкъсват ме
двете посоки.
На чувствата - ...

Оставям перото –
ще търся късмета си
другаде.
Оставям, защото
страхът ме оплита, ...

Не си отива
времето.
Не се менят
годините.
Не сещаме, ...

Искам...
Искам да съм бялата ти шапка,
да ме галиш и обсипваш със внимание,
всяка сутрин да ме търсиш,
попила аромата от кафето ти... ...

Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.
Въздухът тежи като причина. ...

Сега се сърдиш. Смяташ ме за враг, почти ме мразиш –
защото виждам, че грешиш, не премълчавам.
Приятелството трудно се постига и запазва
и само верният другар го заслужава.
А тези, дето днес ти се усмихват и залъгват – ...

Сега съм само гола стриптизьорка.
Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.
Наоколо е леш - тълпата порка
с утайка във очите, с глад за страст.
Огъвам се във танц, шумят банкноти - ...

На границата
На първа среща като за последна
наливам стръвно чашите със връх,
че утре някой друг ще те погледне
и вместо мен ще губи ум и дъх. ...