... мои са
и реките прелели
в дългите нощи
и тишината
по струните – ...

Толкова празно е без теб.
Сърцето ми сякаш се превърна в лед.
Душата ми от този студ е скована,
защото след теб остана само... рана.
Подскажи със нещо, че си още тук. ...

На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...

От упор 2
И без окото на бинокъл
аз виждам някак безпощадно,
че ножът е опрял на кокал,
а ти си дръжката му хладна. ...

Когато пожелая да изчезна
от този свят...
хвани ме за ръка.
Не ме щади –
залюшкай ме над бездна. ...

НА ПЪТ
"Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив"
(В. Висоцки)
Пред изхода фатален не позирам - ...

Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...

Ах, как обичам те, да знаеш,
за теб живота си бих дала,
за теб аз бих умряла,
но не и ти, нали?
Нараних те и ето, ...

На Никол
Колко Пепеляшки ме приспиваха.
Колко тикви возиха съня ми.
Мащехи, Снежанки, самодиви,
шапчици червени, сури лами, ...

- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...

Прошка
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка. ...

Бях ученик в 7 клас, когато прочетох върху един от чиновете в училище разтърсващото прозрение на апокрифен автор: "ТУК ПРОСПАХ МЛАДИНИТЕ СИ!". Ръката на автора беше работила търпеливо, за да издълбае с пирон и предаде чрез изразните средства на калиграфското изкуство драматичната експресия на прозря ...

Не ме гледай с тези твои красиви очи...
По-пъстри са от листопаден спомен!
Не ми подавай захар - пак ще ми горчи,
във гърлото ми дращи звяр бездомен!
Боли! ...

Край тебе светът е размазан, мъглив.
Катранени птици разперват крила.
В легло от кристални цветя се топиш.
Едва различаваш студа сред жарта.
Във въздуха пръсва се смях на хлапе ...

И знаеш ли наистина, че няма нищо
като частичка в душата ми, оставено за теб...?
Ти си просто чувство безразлично,
жалко подобие на ходещ труп...
И знаеш ли, че никога не вярвах ...

Изгрява в очите ми тихо нощта,
понесла кротко своята сила.
Бавно в душата ми, топла,
се свива. И донася ми
само твоя дъх, разстила го ...

Аз съм толкова апатична към чувството "живот",
което с никое от сетивата си не мога да усетя.
Превърнах себе си в един безумен графоман -
в безсмислените думи търся своята утеха.
А ти си толкова сляп и не се опитваш да прогледнеш. ...

"Разбий вратата" викаха талазите
и убиха в тъмното един пазач,
по тялото му плъховете лазиха
и избягаха от страх във здрача.
А портата в порутения замък ...

В очите ти намерих бряг.
В очите ти намерих своите.
В очите ти заспах.
В устните ти намерих сладост.
В устните ти намерих болка. ...

Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...

Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...

море и скала
съприкосновение
тясна самота

Отиваш си. Разплака се небето.
Земята изведнъж осиротя.
Родена в тишината на сърцето,
сълзата ми във изгрева преля.
Студеното дойде, за да го стопля ...

Трепкат листенцата брезови,
едва усетили
нежните ласки на вятър.
С усмивки свенливи,
отронват се ...

ЗАГУБИХ ТЕ
Загубих те... а мислех, че шега е...
Не се обади, нито ми намекна...
След три години е дошъл и края...
И хем боли ме, хем и ми олекна!.. ...

Аз съм онова, другото нещо, любими,
дето върху сърцето си седло на кон носи.
Ти не се плаши...
Да има как, все да съм боса,
а пред мен - зелени откосите. ...

СКРИЙ МЕ,
аз съм твоя грях!
От твоята майка
скрий ме!
От света ме скривай, ...

05.10.2009 – най–тъжният ден може би за всеки учил и в момента учащ се във Гимназия за романски езици - Бургас. Точно във този ден гимназията загуби своята душа. Даскалов... Той не беше просто учител, нито просто директор. Той беше Френската. Никой никога не си е представял, че ще влезе в коридорите ...

* * *
Когато в средата
на дългото лято
се къпе земята,
във злато облята, ...

* * *
Творецът неразбран живее,
за красотите в душата му рядко се говори.
Творецът има странни приятели.
Виждал съм го с дъжда да си говори. ...

/по Татьяна Танько/
Ти казваш:Обичам!
А аз не ти вярвам.
Ти казваш: Мълчи!
А аз да мълча не мога! ...

Сенките по плажа
удължени до неузнаваемост
безформени и разкривени
меко се разстилат
под телата ни ...

Първият български мъченик умрял за християнската вяра
Историята със своите дълбоко вековни и разностранни и понякога противоречащи си източници, ни подсказва дълбоко значимо, как сегашната българска държава се създава на Балканския полуостров, от едно немного-бройно, но войнствено племе, чийто корен ...

Tъмно и тихо е, някакси зловещо
в топла прегръдка се разтварям,
през времето вървя мислещо
и в мрачната действителност се затварям.
Натрупани мълчания изгарят, ...

Букетът в твоите очи
от цветове е най-прекрасни.
Изящни, брани във зори
с роса дъждовна, още ясна.
Кажи какво го помрачи? ...

Рибки плуват във реката,
във морето, океана,
а пък моят татко смята
да ги пробва и в тигана.