Тиха вечер,
тихо ляга
върху клони на липа.
А пък мене
мило ме поглежда ...

Утринен жар
Музика, природа... птици
и слънце да гали нашите мечти...
И хармония, и обич,
нека да изпълват нашите очи... ...

Така близо си, а си тъй далечен!
Така нежен си, а всъщност груб!
Така мой си, а на друга си обречен!
Така топло е, а мен скова ме студ!
Така хубави са твоите очи, ...

Ще бъда вечно в мислите ти,
аз съм огън от любов.
Знаеш, че не съм измислен,
аз съм нощния ти зов.
Погледнеш ли ме ти в очите, ...

Всеки, който погледне в онзи кладенец пуст,
хвърля своята сянка и водата се стапя.
Огледало житейско на душевния трус.
В дълбините единствено тинята цапа.
Зеленясват стените като спряло сърце. ...

ПИАНО
Момиче,
протегнало ръце –
криле на лебед.
Мадона с поглед ...

Не искам рози, нито чудеса,
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...

Голямата моя надежда си тръгна -
и тя ме предаде на път да се сбъдне.
Била уморена от дългото време,
от много големи и малки проблеми.
Надеждата моя дойде да научи, ...

Пресъхналите стръкчета
тревичка,
уплашено усмихнати,
дочакаха безброй
сълзи - стихия от ...

Детелинено нежни
са ръцете ти,
очите ти
са много детелинени,
сякаш е листче твоят зеленикав ирис. ...

Кукла
Ти си само момиче едно,
но без друга аз не мога.
Ако щеш, наречи ме зло,
но пак ще загубиш облога. ...

Пътища
По затлачените булевардни улици
пълзят пустинни фарове,
а нажежените светулки чули са
шепота на влюбени гларуси… ...

Здравей, приятелко любима.
За тебе днес аз пиша тези редове.
Замина за дълечната чужбина,
да търсиш щастие, пари, небе.
Намери ли ги мила моя, в студените лица? ...

Вторник е обикновен,
но този вторник бе вълшебен,
нищо не предчувствах,
нищо не усещах,
но въпреки това горях! ...

Шегуваш ли се? Толкова е късно...
Направи ми подарък любовта.
Едва успях от мен да я откъсна
и ето, че се връща бавно тя.
Страхуваш ли се?… Колко време мина... ...

Когато културата му стигне дотам:
кресльовци да пеят безсмислени текстове
и плешиви шоумени да разказват брадати вицове,
а публиката да ги боготвори и да им ръкопляска,
време е човечеството да слезе от сцената.

Чака Змеица.
Не ме пуща Землица.
Скарани двете.

Имало едно време едно царство. Царството уж било бедно, та народецът се задъхвал под гнета на чорбаджиите и лихварите, но пък самите чорбаджии напук живеели много охолно и все гледали към джоба на другия и към царската хазна, та да откраднат нещо за себе си.
Това царство преди 20 години си имало еди ...

Si tu m'abandonnes, je n'aurai plus personne.
De ton amour je serais priv.
Chaque seconde sera ma fin du monde.
Je ne pourrai jamais le supporter.
J'ai tant besoin de toi, t'es mon amour moi. ...

(Крал на шутовете или шут на кралете?)
Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах ...

Ако в бяла случайност се срещнем
и не знаем защо сме се спрели,
нека в полет усетят душите ни
колко мъка с любов ще разсеят...
Ако в болка се крие жестокото, ...

Не си мисли за мен с думи тежки,
не съм заслужила пренебрежението ти аз,
още помня всички смешки,
дори и щуротиите, направени от нас.
Един ден ще разбереш, приятелко любима, ...

Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...

На голямата любов между баба и дядо,
които най-сетне се събраха във Всемира.
Очите ми, изплакани до болка,
потапят се във нежна светлина.
Ръцете - потъмнели от очакване, ...

Завързани със възел най-изкусен
са китките на моята кралица.
Напразно затова бих, знам, очаквал
да вземе тя в прегръдки своя рицар.
Да върна свободата ѝ копнея, ...

Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...

/малко закъсняла/
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва. ...

Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат...
Звуците връз лицето ми ...