Понякога са твърде сухи нощите -
напукани и пясъчни, пустинни.
Сънят е плитък, кух и слепоочен.
И тъмното е някак запалимо.
Понякога са водни. И заливат ...

Ще нахлупя шапката вълшебна,
ще викна всичките стихии у нас
и на огнището в съдинка медна
ще забъркам еликсир за вас.
От вятъра ще грабна нежен полъх, ...

Продадена за пет стотинки,
за твоя поглед или за усмивката една..
Мизерна като тез прашинки
на мръсната черна земя
Писна ми да прося любов, ...

Изкрещях си висините
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните. ...

Мамо, аз си идвам у дома!
Колко, колко дълго съм жадувала
пак да те прегърна, през нощта
мислено безкрай съм те целувала.
Мамо, аз си идвам у дома! ...

Спомени нежни.
Бели чайки по плажа.
Белег в сърцето.

Ти знаеш ли какво виждат моите очи?
Ти знаеш ли какво има в моето сърце?
Ти знаеш ли какво ме кара да се чувствам добре
и какво ме изправя на пръсти и плиска в мен горещи вълни?
А знаеш ли къде бягам нощем, ...

Земята днес не иска пак да плаче.
Дъждът връхлита яростно и буйно
и облаци едва-едва се влачат,
обливайки земята тънкоструйно...
Ала земята този дъжд не иска, ...

Последвай мраморните плочки
(площадът ни е стар, нали?),
преброй до пет, едната е нащърбена,
ужасно е, когато завали...
Там, в дъното е масата, ...

Обичам мириса на есен,
на шума, пушек, падащи листа.
Изстиващото слънце - тъжна песен,
загубили се някъде по пътя към дъжда...
Златисти листа - романтично имане. ...

Не ме очаквай,
не разбра ли,
два свята сме,
различни при това.
Аз... устремена към безкрая, ...

Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня. ...

И боря се, и пак не се предавам,
не мога вече, но отново продължавам.
Всяка трудност посрещам с надежда,
че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.
Наивно се поддавах на миражи, ...

След тази нощ, нищо не е същото,
раздадох се, до болка се раздадох,
в мислите си пак се връщам,
при спомена за топлото ти тяло...
И тази сутрин изгревът е мрачен, ...

Живодар ДУШКОВ

От няколко месеца сме новодомци.
Нанесохме се едновременно с трийсетина семейства.
По-голямата част от тях са бивши собственици, живели дълго на това място, докато им съборят къщурките и се познават. Ние сме нови. Само няколко семейства. И сме непознати. Другите знаят за нас от чули-недочули, разбра ...

Два свята 6
Живеем във света на Били -
със Windows-и сме - няма спор,
живеем с месинджъри "мили"
в световния VOIP-затвор! ...

Сърцето ми отдавна името ти взе,
за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,
дарих ти го без граници, а твойте ръце,
изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"
Навременна любов, истинска и свята, ...

Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко? ...

Изгонвам мечти,
пресушавам сълзи,
усмивка изтривам,
любовта осмивам,
цинизми говоря, ...

Мислите и чувствата на хартията изричам.
Желанията, копнежите - върху хартията изливам.
Страха и гордостта в написаното упоявам.
Грешките и радостта в едно сътворявам.
Болката, сълзите - щастието, усмивката като мост прекосявам. ...

По-рано беше пристигнал Сянка, измърморил едно "добро утро" и след като извадил от раницата си бутилка вино и няколко вида хрупки, се разпльокал в един от фотьойлите с чаша топъл шоколад в ръка. Гар Ван първо бе изхъмкала неопределено под нос, същевременно хвърлила един поглед към слънцето, което тъ ...

Човекът с трите пръста свири Моцарт
всяка вечер
за по десет лева.
Виртуоз е,
но няма пи ар. ...

Последните лъчи на слънцето
се изляха в дюлята на двора.
Усещам тънкото ухание
на ябълки и вино,
на огън и билки, ...

Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...

ЕСЕННИ ЩРИХИ
Слънчева есен
броди навред,
целува цветя,
гори и поля. ...

Лястовици по жиците
вземат енергия за полета
милите ми крадци

Събудих се. А бях море в съня си,
бурно, неспокойно.
И в него ти - самотен остров.
Сънувах ли? Бях тъмното небе.
И буреносно. Насред небето ...

Спря се отново и тежко въздъхна.
Трудно се движи, всичко боли.
Пустата старост вкопчи се в него
и нощем не дава му даже да спи.
Бедният цигулар от нашата улица, ...

ВЯТЪР
Стига, ветре, си лудувал,
спри се, престани,
остави ме да затворя
уморените очи! ...

Тя го обичаше безумно... Обичаше го до лудост и все още го обича. Трепва като лист, когато някой спомене любимото й име. Но когато той е далеч от нея, тя не може да спре сълзите си. Когато са заедно, сякаш времето спира.
Един ден той й се обади да се разходят по плажа. Тя, разбира се, бе съгласна. О ...

И двама знаехме, че ще сгрешим,
страхувахме се "нещо" да не разрушим,
"нещо", по принцип, неразрушимо
и се забъркахме във "нещо" неразрешимо.
"Дефицит на целувки" - каза ми веднъж, ...

С душата на дете_________________ Дневниците са едни от малкото неща, които остават незасегнати от времето. Неизпепелени от все поглъщащият огън. Чувам клишета навсякъде. Чета за тях по книгите, виждам ги всеки ден със собствените си очи. Недоизречени думи, недоизказани чувства, напразно пропиляното ...

Спри за малко бързите си стъпки.
До извора ела и приседни.
Усещаш ли по тялото ми тръпки,
в очите неизплакани сълзи?
Недей да бързаш-нека ти разкажа ...

Не е конфликтно
Вървя през живота с две дини под мишница,
а той заканително маха със пръст.
Събрани пред прага ми, всички орисници
мечтите ми жадно разпъват на кръст. ...

дърво
цвете
стъпвам
тихо
малка ...

Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха. ...