ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град ...

ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА
Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възмож­ностите на бъдещето. Ако ...

Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да ...

ПРЕДЕСЕННО
На Александра
В една сутрин, додето още лепнел сънят
над очите ни уморени,
тихомълком ятата се впуснали в път ...

Тръгнал бях писмо да пусна
във соварника до нас,
но там за малко да се блъсна
във едно момиче и изгубих глас.
Защото точно нея чаках ...

Разделени от време.
Разстояния. Понятия.
Не те докосвам,
но съм с теб.
В стъпките ти стъпвам. ...

Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа! ...

"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше н ...

"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го." ...

Глава трета
- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях п ...

Да знаеш, моме, да знаеш
какво е жалба по младост,
на порти би ме чакала,
от коня би ме помела,
в ръце би ми паднала, ...

Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали, ...

... приказка за една сянка...
"… слънчевото зайче сви уши и избяга -
сянката на облака приличаше на гладен вълк…"
Сега какво? От сянка да се плаша?
На гладен вълк приличала...? Добре. ...

Това е събитие за сайта "Откровения" и лично за мен като творец. Най-после открих човека, който превърна мечтата ми в реалност, с което успях да докажа, че моите "зеленчуци" могат да се превърнат във "вкусни плодове", за което заслугата е изцяло на Бойко Иванов - me6, който направи аранжимента.
За ж ...

Скъсах като лист хартия любовта,
на който бях написал свойте чувства.
Ти уж ги чете, а не ме разбра
и малкото от тебе аз изпуснах.
Сега я хвърлям на боклука, ...

Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опре ...

Свикни
Ще трябва да свикнеш,
че светът не е справедлив -
не търси доброто
у всеки войник. ...

Къде сгреших,
че ме поряза тъй животът,
беляза ме, жигоса ме до моя край,
така сиротен и безпомощен да скитам,
да нямам миг покой, да нямам нищо аз. ...

Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...

Dragana Mirkovic - Pitam svoje srce
Pitam svoje srce
sta mu je
sto me muci
zasto samuje ...

Просто всеки миг
пак умира с вик
щом далечен път чертаеш...
Стон е всеки звук
и е тихо тук, ...

“Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”
И бавно ще си тръгне любовта, ...

на В.
Той разплете косите й, русите,
и бавно ги погали.
После ги целуна и вдъхна аромата – нейния.
Тя вдигна ръка и докосна ...

Тъжно е, че есен настъпва.
Къде да избягаш?
Когато си тръгва лятото,
оставя в душата златен пендар.
А светът, в който вече живея, ...