като докосване...
когато слънцето
погалва
върховете
преди да се стопи ...

Прости ми
Погали ти онази душа,
толкоз грешна и толкоз ранима.
Тя от тебе все бяга сама.
Уморена сама те намира. ...

Сърцето ми ти шепне за любов
По чашата кристална две следи
оставили са топлите ти устни.
Свещта гори, две огнени очи
държа в ръка, не искам да ги пусна... ...

Подарената мидичка
Отварям си очичките и виждам
във мидичката твоето лице.
Докосвам я със трепети и нежност
и с пожелание от чувства и сърце. ...

Събрали в ръцете си
нежност,
разтваряме пръсти
и милост изтича.
Насълзени от радост, ...

Огледай се, величие, във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах, ...

Някои дни са различни,
без корист, без цел, без посока.
За зла врага - странно цинични,
сякаш верни раи на порока.
Със нежния плач на зората, ...

Душата ми разтегна се до скъсване
под тази закъсняла вече ласка.
А грубите ти пръсти я отблъскват -
до дрипавост, до кръв сега я драскат.
Но пак е твоя. Твоя до ограбване. ...

Танцувам с спомени от паяжина нежна,
танцувам сред вълни от музика безбрежна.
Танцувам, без стъпките да зная.
Танцувам и за теб мечтая.
Танцувам сред цветя, изсъхнали отдавна, ...

Да бъдеш смел
не е по моя мяра.
Страхувам се.
До болка!
Затова ...

Вървя в забързаното ежедневие
по паважа мокър - тъй познат,
листата жълти - суеверие,
че сезонът е на благодат.
Голи клони - равносметка ...

Недей да търсиш сянката ми гола
в среднощен стих, роден от тишина.
На прага ми ела. Ще ти отворя.
Безсънни ще посрещнем утринта,
а после, с пръсти трескави и топли, ...

* * *
Тъмна като ада -
сянката на дървото.
Горещо пладне.

Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че се срещнах очи в очи с живота, нали? Зная, ти си човек и това е тъй нормално за твоята същност. Съмнението е вплетено във всяко твое движение и дори прозира през погледа ти. Потъвам, щом видя очите ти и там знаеш ли какво виждам? Виждам самота, пълно безразлич ...

Недовършена любов ®
Любовта остана недовършена,
дори раздялата - не бе раздяла!
Изглежда някак си прекършена,
от ъгъл друг изглежда още цяла! ...

Изтощена, загубила вяра отдавна,
към теб устремено вървя.
Търсеща обич там, където я няма,
се препъвам, но виж ме – вървя.
И в прегръдки си нежни нощта ...

Родих се във тихо балканско селце,
със усмивка посрещнах зората
и раснах с мечтата на всяко дете
с ръце да докосна луната!
Понесох се волно със леки крила, ...

Към девет и десет вечерно време реших, че трябва да хвана калемчето и да напиша нещо, понеже отдавна не съм го правила.
Не е лесно, когато не знаеш какво да кажеш, така че да не се повтаряш.
Не е лесно, когато трябва да пишеш, а всичко размива очертания и потъва в зеленикавото блато на горчивата реа ...

Проклинам мига, в който те видях, защото веднага те харесах,
проклинам, мига, в който очите ни се срещнаха, защото очите не могат да лъжат,
проклинам мига в който докосна сърцето ми, защото ти знаеш как да докоснеш сърце, проклинам мига, в който дори се докосна до мен -
Сърцето ми търсеше този допир ...

И двете зали бяха почти еднакво големи и пълни с хора. Луксът лъхаше отвсякъде. Осветлението напомняше на сцена от филм за времето на Кралят- Слънце. Подът беше постлан с възможно най-скъпите килими от край до край. По стените висяха картини на световно известни художници, естествено - оригинали. Но ...

припламвам познато
в непозната зеница
не затварям клепачи не дишам
почти
се прибирам ...

Няма по-силна болка от тази
да изпратиш детето си,
няма по-страшна орисия от тази
да погалиш безжизненото му лице.
Няма по-голямо проклятие от това ...

Позволи ми да вляза в очите ти
със росата, преди да се съмне,
да събудя зеленото с изгрева,
чародейно в лъчите да звънна,
да се плъзна полека през миглите, ...

Стената на влюбените
Приказлива стена
с водопади от думи
залива
моя взор ...

Молитва
Налях ракия, нарязах домат,
щастлива, доволна душата,
гръб обърнах на целия свят
и целунах на комшията жената! ...

Геройче от компютърна игра
Геройче съм в компютърна игра -
тичам в лабиринта, търся изход.
Еднопластова съм аз, светът ми - двуизмерен.
Изградена съм от чувства и от страст - ...

Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.

Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...

Притихвам сама в тъмен ъгъл,
където лъч дори не стига,
опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал
и тишина мисълта ми спира.
Тече на времето красотата, ...

- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...

Обичам те.
И така дойде денят, в който го признах. Пред себе си, пред него, пред света. Исках да изляза на улицата и да крещя „Обичам, Обичам, Обичам”. Бях щастлива, обичах, отново, по начин непознат за мен. Беше като бриз през топлия летен ден, беше леко, красиво и нужно. Аз го обичах, точно това с ...

Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...

Случайно, незнайно,
превратно.
Сълзливо, свенливо,
понятно.
Потайно, омайно, ...

Нашата среща
без време, кармична
промени сякаш
съдбата безлична...
Аз - пак сама, ...

Прегръдките ми те топлят,
за да се усещаш
обичан и значим.
Помагам ти, без да си се
и опитал да ме помолиш. ...

Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.
Сам и отчужден ти не би живял, ...