Усмивки широки - насила престорени,
ласкави думи, на суетата покорни.
Очите гледат, но сякаш затворени,
без блясък са, тъй празни и морни.
Гласове се губят из тълпата, ...

Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...

Нещата вървят зле, всичко се е объркало. Светът ти парченце по парченце се срутва върху теб, но ти се държиш, крепи те вярата. Знаеш, че в крайна сметка всичко ще се оправи. Защо ли? Най-вероятно, защото дълбоко в себе си и ти вярваш в… Холивуд.
От години холивудските продукции ти набиват в главата ...

Уморих се от думите, всичко си казахме,
уморих се от болката на голите истини.
Проклех чувствата до безкрайност доказвани
и новите страници, отдавна прелистени.
Заключих си устните за нови любовници, ...

Бутилка вино... поредната...
Две чаши - празни - за пореден път...
И твоите очи - красиви - с мекия оттенък на мавруд,
топли, но и някак горчиви.
Навярно и вкусът на устните ти е такъв... едва ли ще узная... ...

Усещане за горещина
Предпочитам да ми е по-скоро топло, отколкото студено. Но горещината е малко досадна. Късно вечер, когато хладината на чаршафа е изчезнала и не можеш да заспиш. Или когато си хванал лека настинка, а от горещината ти става по-зле. Неприятно е да облечеш красива блуза и да се изпот ...

Реквием ти напиши,
за две неслети
души.
За мен
за теб - дори. ...

Магията на словото
Словото е може би най-невероятното и уникално „изобретение” на човешкия род. Появата му улеснява контактите, придава цивилизованост на обществото, развива го – ако не беше то последващите етапи на усъвършенстване на Homo Sapiens може би нямаше да се случат.
Словото присъства в чов ...

Вина
Насред любовните поля
ни мъчеше и глад, и жажда,
но ето, че страстта изтля
и вече разпилява сажди... ...

Душата ми - морално остаряла,
тя вижда, чувства истински неща.
За другите ще бъде неразбрана -
за истинската вяра в любовта.

Имах приятел до мен.
Имах си сродна душа.
Имах мечти без гранични .
Имах надежда една.
Но ти, отне ми мечтите. ...

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА ЗА СТРАНАТА ВИРТУАЛИЯ
Не, не преди много години, а в наши времена, на Земята се появила една все още не много известна страна, наречена Виртуалия, която нямала земя, но имала огромна територия. Неин основоположник бил най-големият паяк на света, който се казвал Бил. Тя била с мно ...

Защо стана ти такъв...
преди не беше, зная аз.
изостави ме малка,
да скитам сама
по големите улици, ...

Откриваш ли ме там в мечтите,
където с тебе тичам боса,
и пазиш ли цвета на дните
с нюанс следзалезно докосващ.
Откриваш ли ме там в съня си, ...

Аз съм
рожба на утрото,
зачената
от мълчаливата нощ
и радостта на деня, ...

Аз не искам да те прочета,
защото ще трябва да те разгърна.
Но книга ли си ти?
Аз не искам да те чувам,
защото дълго ще те прослушвам. ...

Сърце на всичките окови
таи си своя порив,
очаква кротко любовта.
Какво му сторих, какво му строих?
Далеч стоях и отстрани ...

Зазидал се между четири стени,
самотникът живее сам сред свои,
загубил себе си сред мисли черни,
той безутешен чака дните бурни.
Останал глух за грохота днешен, ...

Когато се прочитат редовете
и с тях прочитат моето сърце,
от паузите прошка не търсете,
обичайте ме, после ме мразете,
но аз ще бъда в първия куплет! ...

Наведен поглед - неизречено предателство.
Истерично отказвам да приема...
Предал си нашата любов, страст, приятелство!
Отричам! Начало на нова дилема...
Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв - ...

Ти
Ти усмивка слънчева притежаваш
и с нея всеки мой ден озаряваш.
С поглед нежен от щастие напоен,
огряваш и осмисляш всеки мой ден. ...

И сивото си има чар...
изглежда някак замечтано...
отърсило се е от страшния товар
да бъде черно и към бялата боя посяга...
И бавничко разрежда ...

Различен си. За мен си непознат
и пламъкът зелен не ме изгаря.
Това, което във очите ми трепти,
навярно е от твоята цигара...
Не ме разплакват тъжните ти думи, ...

В нощта, когато сам останеш
и спомняш си за мен и любовта,
за дните, в които
бях твоя сбъдната мечта,
тогава номера познат набираш ...

Безумно очите проблясват,
а разумът дави се в мрак -
един Дон Кихот на Сервантес,
една Изабел на Ремарк.
Класическа лудост - замират ...

Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...

По реката на отчаянието
се влачи една душа
между клонки и листа.
Звездното небе е в тъма,
но проблясва лъч светлина ...

Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...

Жадувано пътуване,
фотоапарат „Никон”,
кадри заснети...
....пълен смут,
объркан живот, ...

Напоследък все по-често плача, а би трябвало да изгарям от щастие при мисълта, че скоро ще се върна в страната, която наричам родина. Цяла година очаквах този момент да настъпи. Сега настъпи.
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните ...

Очите ми умеят да прикриват
коварни урагани във душата.
И вените кръвта ми да приспиват,
когато в мене пари суетата.
Да, зная, че ръцете ми изстиват. ...

Невидима, желана...!
Да беше стон, да беше дъх отронен
на този свят огромен,
но ти си блян мечтан
и от всички неразбран. ...

Поредният шумен ден се разтвори като витамин в чаша с вода и заглъхна в неоновото жужене на нощта. От улицата долиташе фриволно - закачливият кикот на проститутки и шумът на спорадично минаващите автомобили, но скоро и те притихнаха. В квартирата на Давид беше тихо и тъмно, като се изключи разбира с ...