Тунели
1
Гъст облак дим бе обхванал стаята за разпит. На главния комисар му бе трудно да наблюдава случващото се през огледалото, тъй като разпитващият просто не спираше да пуши и да гаси една след друга цигарите си. Бе по-притеснен и от окования във вериги мъж от другата страна на масичката.
- Ако ...

- Ти ме питаш кой ще прочете това?
- Аз ти отговарям, че няма значение...
- Смисъл има само в това, кой ще го разбере и как?
Когато се криеш от сълзите си, бягаш от истината, която не можеш да понесеш, защото в твоите сълзи е всичко онова, което ти се е случило и ти не искаш да споделиш с този свят. ...

По цял ден се излежавах в болничната стая и правех планове как да не мисля за буламача, който мнозина тук безумно смело определяха като "... все пак е нещо за ядене". Искрено се питах дали готвачките ги избираха с конкурс за некадърност или това е политика на заведенията от подобен род да накарат па ...

Miles Away
I just woke up from a fuzzy dream Току що се събуждам от неясен сън.
You never would believe those things that I had seen Никога няма да повярвам на тези неща, които видях:
I looked in the mirror and I saw your face погледнах в огледалото и видях лицето ти,
You looked right through me, yo ...

сняг се стеле
по черните дървета
розата се усмихва
в мокрото утро
видях облаци ...

По пътя за рая
Усмихваш се...!
А, на мене ми се плаче!
Очите ти играят.
А моите горят! ...

Виждам те в милионите снежинки,
виждам те в чашата кафе,
виждам те във всички мои снимки,
без да знам кога, къде.
Виждам те на страницата бяла, ...

Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: "Що е хуманност?" Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за хора ...

Минало без спомени - кухо.
Не напомнящо нищо.
Не подготвило никой.
Апокалипсис...
Огнено цвете. ...

Търпимостта от себе си
мълчаливо събличаме,
сред неизбежни предчувствия
за невъзможно завръщане
към изначалния трепет ...

Животът - мръсна приказка
Живот, неописуем, мрачен,
пълен с тъга. Ти си долен,
подъл, като черно в дъга.
Мамиш всички ни с чувства, ...

Всяко утро черна е тъма
и над мен се спуска
като клопка тъй студена.
Няма птици да запеят,
ни дори протегната ръка. ...

Вдъхновено от „Седем”
и посветено на една от
най-прекрасните нощи
в живота ми...
Една нощ. Две звезди. Луна. ...

Към Левски
Едно дете, Апостоле, откри те днес…
С поклон и цвете пред портрета спря се…
Душата му е храм… все още… Влез…
И моля се там вечно да останеш! ...

Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”, ...

И аз те предначертах...
И те обрекох...
И отворих сетивата ти за себе си
Оставих своя глас да тръпне в ушите ти...
И наредих на сянката си да преследва дните ти... ...

От толкова идеи и амбиции,
от желание да надминеш края,
в един момент нищо няма смисъл,
усещаш как всичко се проваля...
Надежди влагаш в най-малкото дори, ...

Този слънчев Вторник
се оказа голям претенциозник.
Случайно ме срещна
и разкритието ти ме стресна.
Каза ми, че ме искаш, ...

Със кал по челото препусках в полето,
но щом наближавах потоците бистри,
облаците мрачни, висящи от небето,
изплъзваха своите сълзи, толкоз чисти.
А моите ръце се приплъзваха към теб, ...

Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...

Lunatica - Who You Are
Frozen and broken
Don't know where you're going
Losing your identity
You're so caught up in hiding ...

Настъпи поредната нощ, слънцето отстъпи място на луната и звездите. Красиво беше, нежен бял прах, наречен сняг, покриваше всяко местенце навън. Студен вятър духаше и пронизваше човешките тела, а хората мръзнеха, но настояваха да са навън. Излязох от нас, настъпи тъмнина в апартамента. Излязох без це ...

Nikos Vertis-Asteri mou
Sta chromata tou fengariou,
ntythikes apopse
Ke y nychta tha zilepsi apo sena,
to vrady afto ine stathmos ...

Беше толкова истински, колкото и страхът. Виждах всичко през изкривената призма от съмнения и ревност. Бях луда! Но сега съм друга. Нормална, скучна, "отчаяна съпруга" на битовизма, а дори нямам при кой да се прибера и да вдигна кавга до небесата за чорапите на пода или за това, че слуша телевизора, ...

Има смисъл
Щом усмивка изпада в екстаз
и избухва във смях,
безконтролна и дива;
щом напъпила малката аз ...

Светът е станал толкова мрачен, хората са се свили в черупките си и всеки си преживява личните несгоди сам, затворил напълно вратата към околния свят. Няма го онова ведро настроение по улиците, няма ги пълните улици с усмихнати хора и добронамерени граждани. Колко малко му трябва на един човек, за д ...

I'm all alone tonight,
No stars are shining on me
I'm thinkin' I'd be alright
If somebody would just call me, yeah
I know that I'm not crazy, ...

Камъне, бели камъне,
под тебе лежи люта змия!
Колко си хубав, лъчезарни скитнико!
Как си избираш кого да погалиш?
Ти си същият, нали? ...