Кръв, каква тъга,
пронизва отново стрела,
писък на жена, блясък в нощта.
Падат тела, разкъсва гнева.
Малки деца с меч в ръка. ...

в морето от банални думи,
протести, митинги и глуми,
насред тревите по полето
се е търкулнало гърнето,
намерило си похлупака ...

Вечер щом заспиваш изморен,
далеч от моята прегръдка топла,
понякога се будиш изпотен,
останал жаден за целувката ми мокра.
Ти знаеш, че макар да съм далеч в нощта, ...

В стаята съм пак сама,
студено е и пълна тишина!
Отронва се сълза и усещам
как гасна бавно в самота!
Очи затварям... искам да заспя... ...

Китна пролет когато закичи,
с крехък цвят дървеса и поля,
срамежливото бяло кокиче
над снега извисява снага.
Възроден пак, животът се връща, ...

„Тази къща никога вече няма да бъде дом...”
Там всичко вече е прашно,
бездиханно объркано,
трепва стрелката на спрелия
от година часовник... ...

Недей да ровиш във душата,
когато в тъмното кърви!
Недей превзема свободата
на бисерните и сълзи!
Когато тя сама поиска, ...

из "Месеци, 2004"
Снежен облак целуна Земята
и в корема й семе пося...
Шарен кръстник ще бъде –
верният вятър! ...

Препълни се
ковчежето ми
с мечти,
парцаливи
и накъсани, ...

Къде си, бяла пролет
с разцъфнали дървета,
с усмихнати момичета,
със влюбени момчета?
Със птичи хор по клоните, ...

Защото...
слънцето
се скри
във нечии
памукови постели. ...

Не зная
на коя врата да почукам.
Всички врати са
врати във поле!!!
И без тях ...

Давам ти небето цяло със звезди,
давам ти морето с буйните вълни,
давам огън, който да те гори,
давам ти и въздух, пълен с мечти.
Вземеш ли от тях частица, ...

Изхождайки от сляпа отговорност,
хармонизирах се с различни правила,
отменях си понятието волност,
предефинирах термина мечта.
Привеждах се към нечии стандарти, ...

Песен за горящото знаме
На знамената, които изгоряха.
Млад момък на баба си думаше:
“Знаме изгориха, бабо, знаме изгориха!
Доле в долината, там доле – зад Балкана, ...

Очакване!
Навън е тъмно, виж, и всичко живо спи,
но някъде в мрака едно прозорче свети,
и чакаща в нощта с молитвите си клети
едно момиче страда, едно сърце тъжи. ...

Текст: Тодор Трайчев
Музика: Красимир Гюлмезов
Благодаря на Джина Иванова за прекрасното изпълнение на песента.
ТТ

СРЕДНОЩНИ ВИДЕНИЯ
Нощта е погълнала динамиката на движението и градът се готви да заспи. Тези часове са ми любимите, защото са откраднати мигове на самота. Равносметката на цял един живот се прави точно в тези мигове. Когато сме сами със себе си и сме най-искрени.
В главата ми нахлуват спомени и обр ...

Да извървя своя път по жарава бях родена,
летях, политах, после отново се сривах.
Парализирана от болка станах лесна мишена
и смисъл на своя живот не откривах.
А как исках силно да обичам, да раздавам, ...

>>>> И когато те поглежда тя
>>>> с мойте, сините очи,
>>>> усещаш ли ме как до теб шептя,
>>>> как галят ме лунните лъчи?
>>>> ...

Бих била твоя фея тънкокрила,
очите ти с омая аз да замъгля,
магия бяла бих ти сътворила,
за да ме видиш в чудна светлина.
С воал най-нежен бих обвила, ...

Железни врати
Не заключвай вратата, живот!
Не заключвай!
Искам въздух. Сега!
Дай ми въздух... ...

ОТВЪД
Ключ за душата изковах –
там скрих мисли потайни.
Оставих голите слова –
мост за близки и незнайни. ...

Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...

(посветено на дъщеря ми)
Спи, спи, мое малко момиче,
мое дихание, мой смисъл.
Ще бъда твоя сянка в съня ти,
там... някъде дълбоко закътана - ...

Поиска свойта свобода,
където нямаше ме само мен...
Днес плахо чакаш мойто "да",
от обич и надежда озарен.
Боя се, че си закъснял - ...

СТРАХ ОТ ИСТИНАТА
Пред теб очи в очи заставам
и искам да ти кажа хиляди неща.
Да мисля, за миг не преставам-
как да ти кажа, без да сгреша. ...

ГОРЧИ
След тичащи стъпки
остава глухо отчаяние.
Изстиваш от студените тръпки
и обичаш от разстояние. ...

Прости ми, че те губих цял живот.
Не знаех що е обич дадена от Бог.
Обичах те неземно, но човешки.
Изплетох нишката със много грешки.
Усмивката ти - моят изгрев беше. ...

В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името й рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
Пътища. По пладне се преплитат. ...

Доктор Алекс
Лудница голяма,
аз съм пациент,
аз съм охрана,
доктор и доцент. ...

Да сте виждали квантов поток...
Ей ме на,
на четвърт запалила.
Щом обичам,
значи ревнувам ...

Неизказани думи
Ако знаех, че всичко приключва,
сигурно друго щях да ти кажа.
Много думи после ти писах,
ала ти замълча ...

Обичам те,
когато нежно целуваш моите устни.
Обичам те!
Искам за теб те винаги да са вкусни.
Обичам те, ...

Затвори си очите, любими!
Остави сетивата да водят.
Очертай ми с най-нежните линии
дреха фина от страстни литони!
Взимай нежно гърдите ми в шепи ...

Напудрих тишината като бебе.
Надеждата увих във памперс здраво.
Мечтата си нахраних със безвремие,
а мъката подквасих като хляба.
Луната като люлка се залюшка. ...

Сега се сърдиш, смяташ ме за враг,
че виждам грешките ти и ги казвам.
Приятелството не е нисък праг –
то трудно се постига и запазва.
А тези, дето днес те заблуждават, ...

Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...