Морето на поета
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива. ...

С благодарност на qguarche (Бобито Иванова),
която ме вдъхнови със своето фото "Кристали...".
Слънчеви стрели, крехки талии обливат
по кристалните, висящи балерини.
Изящните бедра примамливо изливат ...

Във празната черупка на страстта
беззъбо се развива морализмът
и всеки миг, щом пръсне над света
стерилна доброта, като къртица
отваря паст, поглъщайки пръстта, ...

Прегърбих се зад петата сълза.
И не от мъката - от зла молитва.
Студено ми е. Дрипав е съня.
И никой за цената не попита.
Две ризи имах. Дадох и дветè. ...

Ти пак дойде в моя сън.
Отново с устни ме докосна
и гледаха ни звездите отвън,
от нашата страст омагьосани.
Горещи слънца в твойте очи ...

Пред твоите очи аз жалка навярно изглеждам,
пред твоите очи аз тихо прекланям глава,
че тези очи разпалиха в мене пожара,
който не знам как утре сама ще гася.
Ще гледам във тях не искайки после да спирам, ...

Изкълвани мигове
" Това, което продаваш - те купува."
Кокошката в часовника
кълве секундите.
Кълве ги с ненаситно ...

* * *
Лица. Препълнени тролеи. И улици,
крещящи от народ.
По булеварда крачи време, забравило
еснафския живот.

Дали усмивката й
все още оставя красиви следи
във въздуха.
Преди пишех поеми, там...
където пръстите често се бояха ...

Приласкават те
и нежно те целуват.
Вдишват те,
защото си Любов.
Със изгревите цветни ...

Ти седиш срещу мен. Неразумно красива.
Коварно кръстосала крак върху крак.
Вехна. Огън студен на вълни ме облива.
Неравна борба. На почтеност с мерак!
Аз се моля... на бога... но в отпуск е той. ...

За сбогом
Не искам аз любов назаем.
Не искам празен поглед да ме гледа.
За чувствата не ща да плащам наем.
Защо съдбата с мен е тъй проклета? ...

Защото вярвам в чудеса..
И чудесата вярват в мене...
Защото всички видими неща
са чудотворно сътворени...
по волята на Бог... ...

Ако внимателно ме търсиш
през морета и гори;
ако примките разкъсаш
или оковите строшиш;
ако нотите разбъркаш; ...

Някога, в древни времена, целият познат свят беше притежание на римския император. През 49г. пр. н. е. на трона застава Цезар - най-великият измежду всички управници на Империята и един от най-влиятелните мъже в световната история. Толкова беше велик този Цезар (макар да управлява само до 44 пр. н. ...

Склероза, куку ли – не знам,
ей тъй в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушаш.
Не мога да се отърва ...

Желанието страстно разсъблякох,
по-голо е отвсякога, помни...
Но само във съня понякога
те имам, а те нямам и боли...
С първична откровеност пропълзяват ...

Вървят пред мене двама -
девойка и младеж.
Нежно се прегръщат,
гледат се с копнеж.
Нещо ме прободе, ...

Гост от миналото се яви,
през черните прозорци
на бетонената реалност
пак ме сломи.
Призрачното ехо се разнесе ...

Нечакан дъждът заваля
в този уж безоблачен ден,
небето изведнъж притъмня,
мъгла се спусна над мен.
Капките дъжд ми навяха тъга, ...

Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...

"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева ...

Вятърът пее.
Пролетта се събуди,
нов живот за да даде.
Всичко е цветно.
На нимфата с песен, ...

Глътката моя живот
Когато те няма, не мога да чуя
гръмкостта на тишината от сипещ се сняг.
Когато те няма, не мога да видя
красотата на отрупано пролетно клонче със цвят. ...

Признание
Харесвам те по образ, харесвам и твоята осанка.
Признавам си, имам и известно влечение към теб.
Но ще можем ли да живеем заедно-двамката,
да делим радост, мъка и последното къшейче хляб? ...

ПОСРЕЩАНЕ
С облак на кипарис нанизан –
посреща ме морският бряг.
Вълните вдигат белите си ризи,
подгонени от вечен бяг. ...

По идея на от коментара и под мой стих тук:
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак, ...

23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...

Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.
Като колаж от безмислици, ...

Съдбата ми отреди трагична роля
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.
Научих се живота да презирам, ...