"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева ...

Вятърът пее.
Пролетта се събуди,
нов живот за да даде.
Всичко е цветно.
На нимфата с песен, ...

Глътката моя живот
Когато те няма, не мога да чуя
гръмкостта на тишината от сипещ се сняг.
Когато те няма, не мога да видя
красотата на отрупано пролетно клонче със цвят. ...

Признание
Харесвам те по образ, харесвам и твоята осанка.
Признавам си, имам и известно влечение към теб.
Но ще можем ли да живеем заедно-двамката,
да делим радост, мъка и последното къшейче хляб? ...

ПОСРЕЩАНЕ
С облак на кипарис нанизан –
посреща ме морският бряг.
Вълните вдигат белите си ризи,
подгонени от вечен бяг. ...

По идея на от коментара и под мой стих тук:
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак, ...

23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...

Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.
Като колаж от безмислици, ...

Съдбата ми отреди трагична роля
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.
Научих се живота да презирам, ...

Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не с ...

Не знам защо животът се обърна
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна, ...

Обичам те с изгрева,
обичам те със залеза.
Обичам те с на слънцето лъчите.
Обичам те с блясъка на звездите.
Обичам те с изгрева, ...

Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...

Искам пак да се губя в ръцете ти,
премаляла от болката сладка!
Да усещам всеки удар на сърцето ти,
да ме целуваш... дори и за кратко!
Искам пак да потъна в гласа ти, ...

... you and me together forever
Аз знам, че още ме сънуваш,
в съня си кротко ми шептиш,
че искаш с мен да отпътуваш,
в ръце ти нежно ме държиш ...

Отмина те и тази обич –
дано да видиш как боли.
Небето ти сега е облак
и дъжд като сълзи вали.
Объркани са в теб сезоните – ...

Взирам се в огъня ти, недоугаснал.
Още пазя твойте свещници,
мъждукащи летално и безвластно,
опожарили само недописани дневници.
По аурата бледа на свещта ...

Искам да съм трънчето
в петата ти.
Да ме чувстваш
като болка сладка,
идвайки към мен. ...

- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...

Може...
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...

Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На из ...

На бедния от залъка не искай,
на слепия не слагаи тайно крак,
ръце със злоба никога не стискай
и не нападай подло своя враг.
На болния съня не нарушавай, ...

23 декември
Преди изгрева съм смачкана.
Между завивките и вечерта.
Дали съм грешна
колкото и те? ...

Ноктюрно
Морето не ще да играе с мен,
отмива следите ми в пясъка.
Преча му аз да се люби с брега,
крада от техните ласки. ...

Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора? ...

Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...

АЗ, НЕСЪВЪРШЕНИЯТ
(провокирана провокация)
От кал ме сътвори,
отскубна косъм от рогатия,
в ризата ми го приши, ...

Попитах те.
И докога?!
А ти,
в краткия миг
на мълчание ...

Когато пиеш до забрава
Когато пиеш до забрава
от нечия душа корава
и нехаеш всъщност,
с какво това те задължава. ...

Очите ти са океан от пясъци
(и как ще преброяваш самотата),
когато моят бряг във твойта приказка
осъмне с обещание за минало.
Когато вятърът обърнал е посоките ...

И как ми се иска...
И как ми се иска да бях останала дете - малко, нежно, невинно, с големи искрени очи и бледа усмивка. И как ми се иска все още да вярвам, че мога да летя и че има къщи от Фафли и захарен памук. И как ми се иска да вярвам в приказки и да знам, че приказно прекрасен принц ще дойде и ...