В очите ти се раждам, оживявам...
След топъл дъжд от сребърни крила
покълвам аз, раста и заблестявам
в сиянието бледо на луна...
Издигам се пред теб свенливо нежна, ...

Ако помниш онзи
меденосладък вкус на целувката ми –
като стичащ се сок по брадичката
от впити зъби в преял със слънце грозд...
Ако помниш тези ...

Запазих в себе си красивото
от полъха на думи, носещи любов.
С усмивка отговорих на трънливото
и стъпках на Земята всеки мръсен плод.
Омръзна ли ми да съм винаги прилична? ...

На твоя ден ще бъда сладко вино -
отпивай ме - аз няма да горча.
Вкусът от устните ще е малинов -
с рубинена тръпчивост... ще горя.
От тежката ми сладост омагьосан, ...

Всичко около нас се разпада, държавата, семейството, дори личността. Разпадаме се не само защото сме слаби отвътре, но и защото такова е времето в което живеем. Това е постмодернизъм. Разпада се светът, в който сме живели до вчера. Този разпад стана етикет на нашия регион. На чужденците да кажем: до ...

Влакът бавно потегля. Махам през прозореца към сигнално-синьото яке - единственото, което все още виждам от Филип. После бавно се отправям към вагон-ресторанта. Сядам и си поръчвам джин със сода. Не ми се пие, но трябва някак да си купя престоя в заведението. Вадя книга и се зачитам (без особен инте ...

Не знам откъде се взе. Може би от филма, който гледах снощи. Италиански. Сива дългокосместа с характер. Тя. Мисля, че сама дойде при мен. Нямам представа дали избра мястото или човека, нямам представа и дали избира. Определено не е обикновена. Далеч е от всякакви стандарти за обикновена – знае да ка ...

Вятърът чука.
По клоните лепне мъгла.
Вътре в душата ми
тихо
влиза и ляга - тъга.

на Пламен Ганев
и всички музиканти.
Попитали веднъж щурчето:
- С какво му пълно е сърцето,
та музика навред дари ...

"I Can't Move"
Watchin' the sunshine, peekin' over the skyline
Thinkin' I gotta get mine, gotta try at least one time
Wanna get near it, close enough to fear it
Close enough to hear it, close enough to say ...

Олекнали от прозрачната синева на високия въздух, юлски хора размечтано гравираха с поглед върху отсрещните гърбици на планината кротките си мечти за вечност. Вдясно един случаен връх закачливо издебна Слънчевата торба, изтупа я хубавичко и оранжев прах полепна по олисялото му чело, разпиля се из ск ...

,,Засвири ми, музиканте...''
В Родопа планина живял и свирил стар музикант
и с песента си омайвал дори животни и цветя.
От арфата му чудна се преплитали седем различни цвята -
цветовете на живота и на любовта... ...

Кръвта ми пареща от раната изтича
в последния ми смъртен земен ден,
на малка алена река прилича,
отнасяща живота ми от мен.
Не, няма болка и мъката я няма вече, ...

Невинността е толкова красива!
Носех я и нося я със себе си.
Някой, някак понечи да ми я отнеме.
Да бъда друга, за нечие чуждо време.
Без да пита, а пък аз - без да осъзная, ...

Romaji lyrics not yet submitted.
Kanji lyrics not yet submitted.
Nothing I say comes out right
I can't love without a fight
No one ever knows my name ...

Lejos, nos separó el viento del destino,
siento, que en la distancia aún estás muy cerca,
sabes que no quiero verte llorar otra vez, nooo,
quiero luchar y que juntos volvamos a estar,
¿Cuando volverán aquellos momentos? ...

Спаси ме! Спаси ме ти, божествен, скандален и великолепен! Колкото истински, толкова и нереален. Присъствие без форма, цвят и аромат, едно движение неуловимо в моето съзнание. Понякога те виждам, чувствам, усещам, говоря ти, ти ми говориш. Споделяме мисли, желания, страсти, сливаме се в едно цяло. А ...

Не мога повече така да живея, не мога! До гуша ми дойде от теб. Как ще искаш дете от мен? А, не искаш, а снощи?! Как да легна с теб? Ти си пияница, алкохолик и непрокопсаник такъв си даже. Не мога да се сетя друга обидна думичка в момента, но и това ти стига. Какво дете, какво бъдеще ще му дадеш ти? ...

В душата ми ясно утро настъпи,
забравих всичките си страхове.
Усмивка изгря на моите устни.
Откога не бе посещавала мойто лице!
Няма го вече леда в сърцето, ...

Любовта на сокола
„Всяка гълъбица ще намери своя сокол.”
Френска поговорка
Гълъбице моя!... Спри се... Не тъжи...
Неналюбена не ще останеш... ...

Една малка, бърза,
щастлива обиколка.
...
На финала е първа
наградата болка... ...

Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...
Вървейки аз по кален път... ...

Кому са нужни тези коментари,
кому е нужна таз съдба?
Аман от толкоз "пролетарии",
аман от толкоз простота!
Нима е нужно да търпиме? ...

Отиде си... така неочаквано, така жестоко. Дори нямах възможност да ти кажа "Сбогом", едно последно "Обичам те". А само ако знаех... Щях да те окова в прегръдките си, за да не те загубя. Ако знаех, че повече няма да ме погледнеш така нежно, че няма да чуя да ме наричаш "Обич моя". Всяка вечер търся ...

Може би
Едно щурче
във стаята ми
има.
Зад шкафовете ...

НОСТАЛГИЯ
Той вижда, чува, плаче и тъгува
по минали, неповторими дни,
кръвта в главата не престава да бушува,
но тъй е всичко преходно, уви... ...

Дъжд
Когато понякога вали
и в тишината на есенния ден
чуеш моята тиха стъпка,
погледни наоколо - навсякъде си ти... ...

Трансформация
На кръстопът захвърлих
минало и бъдеще…
Остана всичко зад гърба.
И тръгнах аз напред, ...

Помрачени мисли.
Много помрачени мисли, изригващи от безкрайната нощ.
Нима трябва да им се отдавам вечно?
Гласът изневиделица се прокрадна. Глас, изваждащ страдащия от транса.
Нима в мрака има нещо добро? ...

Препускащи в галоп коне
са мислите към тебе неспокойни,
че в нашите различни светове
отново зеят пропасти огромни.
А някога са толкова добри... ...

По Вазов
Аз съм българка и силна
майка мене е родила,
но не е успяла с чалгата обилна
да се справи, що мене сега залива. ...

Целувай дълго моето целомъдрие
с език като догаряща жарава.
То оковано в златните си къдри е
и с ласкав поглед днес те изкушава.
Нека саксофоните да свирят ...

С всяко утро тичам към себе си,
както в дългото парещо лято.
Този вятър оплита косите ми,
а очите са мидни остатъци.
Всички думи са вятърни мелници. ...

Минзухарчета-пендари, слънцето сте сбрали.
Пътьом сте се пръснали - наниз кехлибари.
Мънички ръчички, боцнати с иглички.
Сбират обичта си във букет-жълтички.
Сънени кокиченца, още във пижами - ...

Кой е по-силен - човекът или природата?
Въпреки че човекът е построил заводи, фабрики, машини и още какви ли не чудеса и мисли, че е овладял природата, това е невъзможно, защото всеки човек е една малка чатица от природата. Той може да руши и не е способен да пази това, което му е дадено, не може да ...

Blur
Turn the lights out
This shit is way too fucking bright
Wanna poke my eyes out
If you wanna mess with my eyesight ...

Представям ви творбата, родена от изкривения ми и болен мозък. Ако скуката ви е налегнала, ако сте изпаднали в меланхолия и бирата ви е на привършване, надявам се тази лигня да ви разведри и прочисти съзнанието ви от мисли за самоубийство (авторът не поема отговорност за самоубийства, извършени след ...

Стихче първо, на което не му измислих заглавие
В кризата България студува,
на мен замръзна ми сопола,
но това не ме интересува,
щом имам си геврек и Coca-Cola. ...

Сталактитена история
Капка подир капка
натрупах мъдростта!
За кратко време
с кривата захапка ...