Като росни капчици игриво
в утрото на пъстроцветен май
лъчезарно, трепетно - красиво
внучето в ръцете ти сияй.
И усмивката на Мона Лиза ...

Ако някога се бях замислял,
че за нас ще дойде край,
никога това не бих започвал
в онзи хубав месец май.
Не разбирай ме погрешно, ...

Кой... Кой беше до теб, когато страдаше и беше нещастен?! Кой дойде, когато целият свят си отиде?! Кой ти подаде ръка да се изправиш, когато падна в калта на хорското лицемерие и фалш?! Кой плака с теб, когато разби своите мечти в хладната реалност?! Кой превърза раните ти от поредната илюзорна любо ...

Приятелко, имай сили!
Върнах се.
А част от мен я няма.
Всъщност от моето сърце.
Роди се три килограма, ...

Как искам да ме хванеш за ръка,
да бъда твоето момиче,
когато дойде есента,
и само мене да обичаш.
Да чувам топлия ти глас: ...

В "нашето" кафене
Ало! Как си? Приключи ли работния ден?
Искаш ли да се срещнем и пием по чашка кафе?
Добре! Разбрах, след минутка тръгваш към мен.
Как къде! "Минерал Сувенир" - в "нашето" кафене. ...

Написах спонтанно долния стих и знам, че може би е лишен от всякаква художествена стойност, но просто така се изляха думите и емоциите от душата ми. Съжалявам, че изпълнението няма да се хареса на много от читателите, но това стихотворение е обръщение към всички Вас.
УСМИХВАЙТЕ СЕ ПОВЕЧЕ И БЪДЕТЕ ВЕ ...

Имаше един професор -
хъркаше като компресор.
Бе масивен. При това
беше с дървена глава.
Имаше един кълвач. ...

Потънал в мислите си тежки,
той тръгна и не спря, докато
пристигна във палата златен,
пропил се с мрак и мисли грешни.
Пристъпи прага непристъпен ...

>>> Очите ти
>>> като водовъртеж
>>> увличат и поглъщат.
>>> Да се съпротивлявам
>>> трябва ли? ...

Обличам с дъха си
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници, ...

"Искам да счупя оковите на тоя скапан свят!"
Крещеше срещу мене тя,
готова сякаш да ме изяде
и аз не знаех откъде
родила се е тази сила! ...

Очите си избърсвам от сълзите.
Защо съм още с теб, се питам.
Косата леко пак приглаждам.
Звъниш ми пак – не се обаждам.
Гримирам се – да съм красива, ...

Накарай ме да дишам диво,
разкъсай тази тишина,
дъхът на дивите къпини
да стане моят начин да крещя.
Не искам да сънувам облаци, ...

***
Една бяла стая без хазяин
и вътре масичка и стол,
и куче нямо да не лае,
до него купичка със сол. ...

Земята пропада,
небето се разтваря,
Слънчев лъч от Рая.

Поредната сива понеделнична утрин. Поредната рутинна седмица без нищо запомнящо се в нея. Вървя по тротоара и не забелязвам никого и нищо. Вървя и водя мислен диалог – сама, със себе си. Размишлявам за всеки един момент, прекаран с теб. В главата ми, като на кинолента, преминават всички мигове, в ко ...

Breaking Benjamin - Here We Are
Sing it for me
I can't erase the stupid things I say
You're better than me
I struggle just to find a better way ...

Като самотен корабокрушенец пристъпих аз
на брега на острова на тъгата и на самотата.
Търсих аз някой, като мен останал сам,
но уви, така и не намерих никой там!
Покрай брега минаваха кораби много, ...

Мечти, в лед сковани.
Стремежи, стъпкани в калта.
Усилия, на вятъра пръснати.
Един заглушен глас.
Това съм аз... ...

Спри се, нощ, недей си отива,
изпрати ми онази луна
с капризно извитите устни
и дъх на прегоряло безвремие.
Да сподели с мен чаша вино, ...

Ти нахлу в сърцето ми, като ураганен вятър.
Помете всяка болка и тъга.
Накара ме да те обикна, тъй както никой друг не съм обичала сега.
Бленувах аз за всеки миг, прекаран с теб.
Да чуя пак гласа ти нежен в ухото мое. ...

Полети към мен с копнеж на птица,
жадна да се слее с топлия си Юг...
Вярвай, вярвай... винаги ще искам
да се завръщаш тук... и само тук...
Начертай се в мен с изящество на щрихи, ...

Ти сам знаеше коя съм,
известна с това, че подлудявам.
Ти знаеше изхода,
но предпочете да останеш.
Не търси виновни, че си слаб, ...

Дали ще ме разбереш,
ако днес ти призная,
че две души се борят в мен
и коя ще надделей не зная?
Дали ще ме утешиш, ...

* * *
На Данчо
Ти беше с четири години по-голям,
а сега си само с две.
След още две ще сме връстници. ...

Кух спомен кънтеше
в необятната дупка,
наречена още сърце.
Овехтял и забравен,
от твърда черупка, ...

Разглобено небето шептеше,
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.
Беше мрачно, макар и лирично, ...

НОСТАЛГИЯ
Ръфат ни изхвърлени псета –
със спомен за род и родина.
Че нашата гордост е взета
за центове в пуста чужбина. ...

... от откровеността
- странстват,
странстват из света.
Няма приятелство
- без омраза, ...

Защо не пиша вече стихове,
ме попита в мрачен ден.
Изглеждаше ми тъй познат,
невинен и смутен.
В очите гледахме се странно, ...

... А после непохватно ще мълчим.
Ще пълним пепелника със цигари.
От две тела - останали следи
все още по постелята ще парят.
И силно ще ухае на любов, ...