Най-дългата нощ
си отиде.
Денят я надви.
Спечели минута.
Най-дългата нощ ...

* * *
На теб
Щастието може да бъде навсякъде (в прочетена книга, в усмивка, в топлата вечеря, в очите на любимия човек, в падащия сняг дори...), понякога трябва да протегнеш ръка и да го преоткриеш. Не знам кое точно би ощастливило теб, но ти го желая от сърце.
Усмихни се!

Обичаше да чете. Да се сгуши на големия плюшен фотьойл до прозореца, който стоеше години наред там. Още баба и, когато беше малка обичаше да прави същото. Взимаше поредната книга и започваше да потъва малко по-малко в морето от думи на новия роман.
Сега и тя! Обичаше това прекалено много, за да прес ...

Върти се, върти колелото,
търкаля се белият свят.
Уж беше безкраен животът, животът,
а всичко остана назад.
Уж всичко видях, а защо ли ...

Тя знаеше - елхата в къщи свети.
Усещаше, че лъха на сладкиш.
И помнеше, че дните постни бяха.
Гласът й шепне: Трябва да вървиш.
В две ранички приготвила прилежно - ...

Хората създават своите мечти
Книгите и филмите ни правят толкова глупаво романтични. Те засилват наивността ни и ни превръщат в оптимистични, нежни и глупави създания. Очакваме хартиения лист с щастлив край да се превърне в реално приключение на всеки, който го е прочел. Ние, хората, седим в домовет ...

И бият в Коледната нощ
отдавна позаглъхнали камбани.
Изгря на небесвода с пълна мощ
най-приказна звезда сияйна.
Рождество Христово днес ...

От бяла обич омесих
в бял стих,
пресях във ситото
на сълзите,
сложих му ...

Посоката беше неизвестна
и не исках правилния път да търся,
оставих всичко на съдбата,
тя вместо мен в любовта да открие красотата.
Да търся желание нямах ...

Животът ми до вчера бе скучен и мрачен...
До вчера бе застлан от сив сатен. Докато ти не се появи и не огря моя ден!
И с тези сини очи ме гледаше, озаряваше всяка част от моето тяло.
И чувствах се единствена и неповторима, изкачихме и върха на една точка. Мислих си, че съм по-специална, ала се оказа ...

Боже, Ти децата ни пази -
пъпчици са в Твоята градина.
С вяра и любов ги озари,
нека буря зла да ги отмине...
Да поемат смело своя път, ...

Пак на бъдни вечер
Снежко-Белодрешко
къса люти смешки.
Вятър нежно шета
в детските ушета. ...

Казват, че когато боговете
искат да накажат някого,
го обричат да се влюби.
Мен ме е обрекъл да бъда
мнооого влюбена - ...

Копнея аз да бъда птица -
да се гмуркам във безкрайното небе,
да летя като орлица
и да съм облечена в най-пъстри цветове.
Всеки изгрев, всеки залез ...

В студената дъждовна нощ
мъгливи облаци се носят.
Помъкнала пробития си кош,
тя проси, проси...
Изваял е синкавият вятър ...

Студът обвил е прозорците на стария ми дом,
вятърът сякаш чука на външната врата,
иска да влезна вътре дори да е с взлом
и да разбие студът моята душевна красота!
Как да му позволя, когато красотата си ми ти, ...

По твой образ и подобие
О, Господи!
Защо си ни създал такива?!
Тъй силно да обичаме,
така да страдаме; ...

Малка съм, това го знам!
Но вътре в мен боли,
затова, че той без срам
детското сърце разби!
Малка, наивна, с разбито сърце ...

Приказка
В приказка забавна аз съм се родил,
в приказка съдбовна съм отрасъл,
в приказка ужасна аз живея.
Таз приказка не се разказва, ...

>>>> ♥
>>>> Като сняг,
>>>> докосващ огнена земя,
>>>> топя се в черното на тишината.
>>>> Като лъч, ...

Ти мислиш всичко суета е,
всичко е преструвка жалка
и любовта е меркантилна,
добротата – липсва,
хората са луди. ...

На Откровенци от сърце
желая Коледа щастлива,
да бъдем със усмихнато лице
и душа любяща и красива,
че в тази тиха, свята нощ, ...

ШЕГА
Бабо Зимо, чуй ме ти.
Не прави си с мен шеги.
Бял снежец уж заваля,
а от него ни следа. ...

Забрава тежка
плува в очите мъртви
потъва без глас
Лъжа купешка
за левче от пазара ...

Аз съм сама на света,
не ми остана нищо, дори и любовта,
тръгна си без да зная защо,
остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.
Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш ...

Притихна до побелялата пътека. Огледа се,погледна към небето и... нещо там се случи в сърцето.
Усмихна се. Погубена от рая малка бяла прашинка - прашинката в окото й. Парче от нереална действителност. Разплака я и тя утихна в утрото - отдавна болно, бледо и мъгливо. Няма рай... сънят я събуди, сънят ...

Теб аз срещнах и за първи път,
за първи път почувствах любовта.
Дори със себе си да я отнесеш,
остава да гори жаравата.
Мой живот бъди. ...

Опитах се да дишам отново,
когато прокажените са ранени,
опитах се да съм друга, престорено нова,
както птиците твърде рано отлетели...
И пак се вмъкнах в мислите ...

Изтървах ли за няколко мига
да дойда и да те видя,
мен просто ме в мене нямаше?
Къде ли съм се губил тези дни,
не защото така съм го решил, ...

- Защо се смееш? - попитах аз.
- Защото съм щастлив. - отговори ми детето учудено.
- Какво е да бъдеш щастлив? - продължих аз.
- Когато те обичат или ти обичаш някого. Когато си чул или видял нещо красиво. Когато твоята звезда ти се е усмихнала...
Обясняваше ми всичко това с блестящи очи, и лицето м ...

Защо е толкова трудно да повярвам, толкова истинско да го усетя-живота, болката от смъртта всеки ден. Когато падах, знаех - зад гърбът ми се смеят тези, на който ръка подавах. Знаех, че ми обвиняват за болката. Не хората, а онази жестока злоба ме затвори, тя ме преобрази. Накараме, застави ме, да не ...

Влизам в бяла, празна стая. Само кафевият паркет ми помага да не изпадна в депресия от белите стени. За кратко забравих за какво дойдох, но бързо върнах мисълта си. Извадих ролетката и молива от джоба си и се захванах за работа.
Започнах да меря стените, стаята беше правоъгълна с размери 370 на 220 ...

Раните изглеждат тъй неизличими,
мъките са тъй болезнено значими.
Времето безсилно е пред тях.
Толкова се уморих да се страхувам
от спомените, които времето е неспособно да заличи. ...