Не, не се плаши! Усмивките умират,
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират ...

Пей, творецо на икони,
накарай ме пред теб да замълча,
създай за мен неписани шедьоври,
пред които просто да се поклоня!
Пей, излей си в стих душата, ...

Не съм писала от цяла вечност и наистина се чувствам като Евтим Евтимов, когато пише "цяла пролет стих не съм написал/сякаш досега не съм живял...", та това стихотворение е ужасно неизпипано, но все пак..
Най-поезийната Коледа
на мама (:
Получих стихове за Коледа -
най-вечният, най-хубавият дар. ...

Там всички са добри
С какво запомних твойто име?
Естествено със “Красота”,
ела при мене, прегърни ме,
да идем в моята страна. ...

Как нежно отронва се пухкав снега и още не омърсен от земята разнася аромата на Коледа. Притихнала е улицата в предпразнична мъгла. Вятъра довява непозната миризма на чудна утринна роса. Тих звън на камбана, зимно, коледно. Витрините на магазините са отрупани със суета, кафетата претъпкани с маски и ...

Поставено в ъгъла самичко стои
чудно хубаво коледно дърво.
Цялото с играчки и гирлянди украсено,
Бъдни вечер, Коледа и Нова година посреща.
Сякаш точно там му е мястото - ...

I
Бъдни вечер!
- вечер свята по земята
се разстила в многоцветен пласт.
Тъгата неусетно губи свойта власт. ...

Гасне последната искра
от уличната светлина
и изчезва с нея всяка топлина,
зъзне просякът в мъгла.
Седнал на прашен кръстопът, ...

В очите ми не се надявай
сълзи да видиш от тъга
и няма да усещаш нищо,
освен забождащи се стъкълца.
Безжалостно душата ми ще късат, ...

Истинска е само болката.
Затова и сълзата е чистота.
И само тя от мъка отронена
може да разкрие човешката ни страна.
И всяка сълза ...

Да посрещнем светлината,
бликаща в нощта тъй свята,
да отворим с обич ний сърцата,
да дарим един други топлината
и тогава ще се сбъднат чудесата! ...

Погледът влюбен те спомнят си още,
виждаха се денем и сънуваха се нощем.
Всичко свършваше, но те нехаеха,
краят близко е и те го знаеха.
И ето, свърши се и животът раздели ги, ...

Коледа е...
в студения ден в сърцата ни гори!
Коледа е...
тя в душите ни свети!
Коледа е... ...

През колко огъня трябваше да мина,
през колко любови и разбити сърца,
и колко пътища трябваше да измина,
за да дочакам слънчевите лета...
И падежа на колко звезди трябваше да пропусна, ...

„Денят е тъй тъмен,
когато си в гроба.
Там вижда се блясък
на мъртви очи.
Там (бързо забравен) ...

Един обикновен ден -
всичко нормално лети..
Едни обикновени дихания -
всяко на различни страни...
Съвсем обикновено всичко - ...

Детските очи
Погледни във детските очи,
все още мили и наивни.
Не знаят те да бъдат сами,
все още толкоз безгрижни. ...

Вратата вярна за мен отваря се, когато ми не трябва.
Врата от чуждо въображение махагоново оцветена,
отзивчиво застанала на любимото си място,
точно пред туй, що някои наричат стая, а други - душа.
Вратата вярна е като вярната жена... ...

Красиво е с теб...
И много е още целувката слънчева в твойте очи...
Вълшебно е с нея -
отваря прехласната в нежност и новия ден...
Преплитат се там ...

Не сбъднах и последната мечта.
Изпуснах от шепи самотата си,
която в полунощ ми се усмихва.
Нахлуват сенки в душата ми.
Празнично сиво. Тихо. ...

Обич изстрадана в ръцете си имах,
поглед с погледа се пресичаха.
С шепи любов от сърцето ти вземах,
душа в душата се вричаха.
Толкова лоша, толкова грешна ...

Толкова е трудно е да стоиш отстрани,
когато стават на пепел всички мечти,
разбива се твоят илюзорен свят,
както вълната се разбива в своя бряг.
Виждаш във очите да напират сълзи, ...

Измислих те - със полъха на вятъра,
от топлия копнеж на мойте устни...
Открих във теб любовника, приятеля
и право във сърцето си те пуснах!
Създадох те - с вика на самотата си, ...

Любов и омраза - две думички кратки,
между тях има мъничък брод.
Те крият във себе си много загадки,
много съдби са разбили във тоя живот.
След разбита любов душата ще страда ...

Добър вечер, господарю
- Добър вечер, господарю!
Дай трошичка хляб сега
и нека сърцето ти се възрадва,
че в тази чудна вечер ...

Илюзия, мечта, реалност и съдба.
Желание и блян в омагьосан храм.
Прегради нови, но познати.
Интриги стари в новите преврати.
Животът на прозрачните души. ...

Искам да я нарисувам...
Да я опиша, не със думи, а с цветя.
С устни да целувам
пресъхналите ти сълзи.
Искам да рисувам любовта... ...

Той си тръгна... и всичко ми взе.
Сърцето, душата... превърнати в лед.
Единствено болка, мъка, тъга
остави за мене, сама в света.
Черни станаха дните без него, ...

Изсипва се и сняг и дъжд.
Колите - с ледена кора.
Чакалът прави се на мъж:
- От домовете ще крада!
Първосигналният е горд, ...