Всяка нежност...
Блести ли и диамантът на пръстена...
(моя)?!... Вечерта при звездите не го
ли загуби?! На изгрев-залез завоя,
дето ти от пръв поглед в мене се влюби... ...

За какво си говорят хората, когато седнат на масата да вечерят. Аз не знам, защото не съм израснала в семейство, където си говорят. Израснах в спорове, кавги и обиди до такава степен, че сега аз също обиждам и нагрубявам, за да защитя личността си - моята и тази на съпруга ми. Той също не е случил н ...

/монолог на убиеца на любов/
усмихвам се нежно в очите ти гледам
ума ти разбърквам коварно без свян
мисълта ти насочвам посочвам указвам
към душата прониквам целта е сърцето ...

ЦАРЯТ НА ЕРУСАЛИМ
Царю на Ерусалим,
Чакам Твоята свята визита,
Твоето присъствие силно,
когато пред Теб ще трепери земята ...

Прекрасен... но опасен.
Чувствен... но мразен.
Нужен... но брутален.
Ах, как го обичам!
Опасен... но нужен. ...

днес Марджъри
в адажио
на стол без облегалка
с перфектен изглед
връзки с отделни континенти ...

Погледна в моите очи
и всичко в мене промени.
Искам до мене да си ти
и да галиш моите коси.

Ще олекне ли, ако снимките подпаля
и всичко друго, свързано със теб.
Или мозъчните клетки да изтрия,
тези, в които пуснал си корени без чет.
Все по-трудно ми става да дишам, ...

>>> бавно
>>>
>>> на пръсти
>>>
>>> приближавам ...

Спомени красиви,
усмивки скрити,
лъжи горчиви,
сълзи прикрити...
Самота мъчителна, ...

Олтарен шепот е нощта,
тежи и стене... като време,
следи оставя, будна е
и чака някой, със фенер и ключове...
Дихание заспало е в маслините, ...

- Била ли си някога влюбена... и да съзнаваш, че тази любов е невъзможна?... Да чувстваш онова особено усещане, а нещо в теб да крещи: Това е безумие! Безумие е! Ннннеее... това не е истина...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...

От "Джейн Еър" насам
съм все същата,
разпиляна и незнаеща...
А онзи диамантен пръстен
разряза стъклената истина, ...

Късно е, късно е. Вятърът вее.
Мракът приижда, хлад занемее.
Пусти са улиците, пуст е градът,
няма го лятото - няма листа.
Губим се в сенките, сиво е вън. ...

Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя! ...

Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекара ...

Положих свещ върху мъртвото пиано
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака, ...

Г-н К.,
разлистих т.н. антология,
очаквах много,
(мисля, че съм в час),
от дълги часове - ...

Уморих се от дни на сбогуване,
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.
А във дните, в които те няма ...

14.08.2008
В празното на твойте необятности
се лутам по безименни пътеки.
В сивото на твойте безпорядъци
Събирам късчета от себе си ...

Пластмасова сълза
В епоха на пластмасова ера
роден съм и живея аз,
и на фалшив часовник меря
всеки пластмасов час. ...

Дойде... усмихнатият първи юлски ден!
Най-слънчевият летен ден!
За другите - обикновен,
но за мен е специален този ден -
това е моят ден - Рожден! ...

Къде? Защо? Кога и как? -
попита ме жената.
Зад ъгъла на блока, прав
и после на тревата.
Във асансьора после аз, ...

Ще обичам винаги тези очи,
споделили най-прекрасните мигове
в живота ми досега.
Изплакали с мен най-горчивите сълзи.
Навярно в тях винаги ще гори пламъчето, ...

Как изглежда празнотата...
щастие, отишло си... пустота...
тръпка тревожна, безсънна...
леден затвор бездънен...
залез, погълнал цветовете... ...

Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на ...

Очи в очи. Ръце в ръце.
Гърди в гърди. Сърце в сърце.
И устни впихме.
Двама полетяхме,
дори в отвъдното стигнахме ...

На брега на себе си живееше,
в недрата на поредна дълбина,
душата си смирена разсъбличаше,
но, никой правилно не я разбра.
Нападаха я... хулеха безбожно, ...

Някога - не знам кога... Някъде - не знам къде... Живяло едно момче. То било добър ловец и често носело в къщи дребен дивеч, за да е в помощ на родителите си.
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...