С малък нож дълбоки рани се дълбаят най-болезнено,
с усмивка малка се завладява недокосвано сърце -
изобщо силата е в малкото, когато взимаме и даваме,
когато най-безсилни сме.

Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...

"Не казвай, любе, лека нощ, че като казваш, любе,
сърце пробождаш с остър нож..."
Тъмно е. И тихо, и пулсно изтръпнало,
и бели кенарени постели,
твоите пръсти ли галят до съмнало, ...

В огнена жар изгаря кръвта
и кървав пламъчен дим рисува
ангел тлеещ в сляпата шир.
Бела снага!... Бело лице!...
Бели звезди изпиват ...

В сянка черна на смъртта
ще обвия нежно любовта.
С бърз замах ще залича,
туй което казват, че е обичта.
Ще я покрия с петната от кръв, ...

В студения каменен град,
покрит от задушливия сив прах,
ти ходиш самотен и плах.
По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни... ...

Свити в черупки сме...
Напукани от пресъхнали чувства.
Студени нощи броим...
Чакаме първомайските вопли...
Оголени от съмнения, ...

На Яничка
Мъглата, която е паднала навън,
тегне над душата,
също както онзи кошмар тъпче моя сън
и тишината ...

Срещат се мечове в битка,
гърди посрещат меч стоманен.
А калта е лепкава и плитка.
Лъжовна е победата, смъртта е хладна.
Ваша майка, воини, е съдбата. ...

ПРОСТИ - 2
Пътека светла във живота ти прокара,
живота ми за кратко време промени.
Сърцето срещна любовта ти,
душата ми дълбоко ти плени. ...

Омръзна ми да нося тази маска,
сърцето ми в живота ти иска да се впише.
За нас мечтая, но някой друг ме стряска,
иска нова страница от живота ми да пише.
А хората ми казват, че със спомени не се живее. ...

Мъгла обгърна улици и къщи.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.
Проблясва светлина, ала мъглата ...

Небето боядисах във червено.
Тази вечер то ще бъде твое.
Трепка нещо в мъжките ми вени -
навярно радостта, че ти си моя.
И ще бъдеш! На предела на звездите, ...

***
Протягам
трънени ръце,
за да изтрия
с тях сълзите ти. ...

Отражения 40
С животни се общува много по-лесно: те не се преструват като нас хората.
Георги Гълъбов

Вече не искам да си спомням кой си,
искам името ти гласно никога да не изричам.
Всичко от паметта си ще изтрия - любов, мечти и нежност...
Ще ти докажа, че съм силна, че всичко мога и без теб,
че не си ми вече нужен - нито ти, нито любовта ти. ...

Облаци над тополите,
жужат жълти липите,
не се крий моля те,
няма скрито покрито.
На хоризонта - дъга, ...

Запази една сълза.
Изплачи я,
докато ме няма.
Сгушена съм
в най-топлата гънка ...

Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...

Учим ние математика
и доста информатика.
По цял ден задачи решаваме
и на трудни олимпиади се явяваме.
Върховете хакерски ний покоряваме, ...

Разкъсано в мен се взираш,
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...
Не беше обич, че да те обичам, ...

Случи се пак да е тъмно и тихо.
Стоя.
Мълча.
До мене свела тъжно глава си и ти.
Стоиш. ...

Искам въздуха да бъда,
като кристална чаша да блестя,
искам също и вода да съм,
жаждата ти аз да утоля.
Студ неземен аз да бъда, ...

Най-светлата звезда изгря в небесата,
трепнаха на хората сърцата,
коледа е вече тук,
хлопа на вратата - чук-чук-чук!
2. Мечтите се преплитат на големи и на малки хора, ...

Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите м ...

Светлината в мълнии се ражда,
най-ярки са любовните искри,
нощем птиците ще ти покажат
пъпчета на бременни звезди.
Зад стъклото нареди ги с пръсти ...

Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...

… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...

Ако те загубя някога през времето...
Вече никога няма да бъда този, който съм сега...
Никога няма да има в очите ми светлина...
И заклевам се, никога няма да обичам както сега!
Никога вече не ще бие в сърцето ми любовта! ...

ЕГОИСТ
С мен посрещаш
залеза и зората.
Денем и нощем ме
искаш, даже с душата. ...

>>
>
>>>>> Може би не търсиш упорито,
>>>>> аз съм там, тичам по пясъка.
>>>>> В горчиви целувки, в желание прикрито, ...

„Дали е по-добре владетелят да бъде любим или е по-добре той да всява страх"
Николо Макиавели
Николо Макиавели е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Макиавеелизъм се нарича политиката, която ...

Стоиш и триеш моите писма!
С лека ръка слагаш край на красивата лъжа!
Не изпитваш ти вина,
дори не мислиш за това,
как нараняваш ме сега, ...

Из дневника на черния овен:
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках н ...

Стаята от детството...
Онази стая от прашните дни
на износеното ми яке!
..........................................
Всички онези моменти...

Една реалност
По пътя си срещаш проблем след проблем
и от живота дори се чувстваш уморен,
или пък за удоволствиe – минути пет,
така съдбата си решаваш занапред. ...

Китара
Една китара тъжна и сама,
запявала в нощите за любовта.
Мелодията нежна никой не дочул
и нежността в песента страхът от самота убил. ...

Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...