Изтръгната от писъка на времето,
танцува боса с вятъра студен
молитва, потопена в светлото
на тих копнеж, предоблачно смутен.
Затоплила посоките му северни, ...

Сърцето ми пощада търси,
тупка с идващите дни,
чака някакво желание,
което може би ще се осъществи.
Намерих ключа от романа, ...

От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова. ...

Ако пак от ежедневни грижи
си отегчен и уморен,
не се терзай и не тъжи,
не унивай с дух сломен.
Ела в Родопите със мен, ...

Не ще затворя сърцето си в тъмна стая,
чакайки да дойде края!
Не ще робувам веч на чужди грешки,
не те обичам вече!
Писна ми да съм еднообразна, ...

родени сме от мрака
на стихващия лъч.
защо терзаем се напразно,
и молим се показно?
какво е нужно на ...

Ровя се в пръстта
и подтискам всички ужаси.
Под ноктите ми -
кал и самота,
а в очите ми сълзи. ...

16 "Но ако той ти рече:
"Не излизам от тебе
понеже обича тебе и
дома ти, защото е добре
при тебе. ...

Другите във мене не познаваш.
Корицата ми твърде е безизразна.
След всяка буря до тебе се изправя -
друга, по-жадна и всевиждаща.
Лицето ми е ново. Многолико. ...

Утро
По нощница разхожда се Зората,
във всяко кътче бърза да надзърне!...
Намусена, Нощта по стъпалата
изнизва се придърпвайки вратата... ...

- Колко дълго могат да не спят котките?
- Откъде да знам бе, не ми задавай такива въпроси,
знам само, че не си падам по тях.
- Аха.
- Сърдиш ли се сега? ...

Море, аз дълго те жадувах,
при теб дойдох, рискувайки безпаметно.
Когато съм при теб ми се лудува
под палещата красота на лятото.
Обичам да потъвам в синевата на твоите обятия горещи. ...

Страдам
от клаустрофобия
не ми понася
тясното
в хората ...

Съдбата ми обърка своя ход...
Загубих най-човешките мечти.
Пребродих през добър и лош живот.
Докоснах се до хиляди съдби.
На просяка подадох къшей хляб. ...

Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение, ...

Ще бъда още малко аз
и ще отмина.
Не ме моли.
Не говори.
В очите ми - ...

Посветено
Меланхолия ме обгърна
и приюти се в моето сърце...
Искам времето да върна,
да видя пак твоето лице... ...

Право на избор
Не ми слагай окови!
Любовта не търпи условия!
Не ме затваряй в клетка...
(Дори да е златна - ...

Ще закича слънчев лъч
в косите си
и без да се обръщам
ще вървя
към извора пенлив на щастието, ...

Прокудена от собствените си мечти
в малък сак събрах живота си.
Не знаех точно колко ги боли,
и мислех, че ме гонят с охота.
Безсилие показвах все, ...

В сърцето ми се вмъкна
неусетно, с взлом превзе го.
Открадна чувствата, сълзите,
болката и самотата.
Открадна любовта ми, ...

Днес се събудих и открих, че съм принцеса! От известно време се чудех коя съм аз, накъде вървя, какво да правя с живота си, и ето че най-накрая ме осени: аз съм принцеса. Чак си се ядосах малко, как досега не съм го разбрала. Ами че то всички признаци си бяха налице: не работя, не уча, вкъщи ми прис ...

Едно момиче открадна ми сърцето
и за едно момиче свалям звездите от небето.
С нея всеки миг е щастлив
и светът изглежда по-красив.
Обичам те такава, каквато си, ...

Ти си моят наркотик.
Когато не те видя - агонизирам.
Страдам, не мисля, не виждам,
когато от кожата ти не вдишвам.
Опиянявам се от желание, ...

Мрази ме, щом толкова искаш
и щом черна съм в очите ти вече,
аз нямам какво да ти кажа -
просто в мене нещо се свлече.
Нека лошата бъда! ...

Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.
- Защо, море, когато съм до теб, ...

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...

ще се родя по коледа
прескачайки неделите
със наръч непристойни пролети
аз - вредителят по зелето
напук докато ме фризират ...

Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно ...

Младостта на славeите рухна,
облак прах изви се с грозна гръд
и почерни ви очите и срама,
и тъй подготви ви за бавна смърт.
Залутахте се вий в изгнание, ...

Защо ли толкоз бързо бях забравена
от теб, дори и от света?
Искаш да се чувствам изоставена...
Как дори не те човърка мисълта...?

Дълго си мислех, че става от мене поет!
Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.
Със сложни герои римувах вселената.
Рисувах на Слънцето китни премени.
Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите. ...

Пърхокрили, щури думите роят се,
многословно и талазено се сипят.
Виртуозно, но припряно те разкъсват
и предъвкват разпилените ми мисли.
Сред мълчание, оглозгано до кокал, ...

От вярата Ти пия. И се мъча.
А стъпките уж следвам. Всеки ден.
Опитвам да прощавам. Още уча.
Не спирам, щом усетя, че си с мен.
Но трудно е. На Теб ли да го казвам? ...