Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...

Искам на дракон сега
нависоко да полетя.
Драконов ездач да съм,
и то не само на сън.
Бял дракон в небесата, ...

Умееш ли да изпълниш световете
на космически галактики
с повея на нещо истинско,
да превърнеш неумолимото време
в сияние от звездни празници ...

Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...

Честит рожден ден! Днес ти пожелавам:
Бъди ми жив и здрав! Бъди честит!
Сърцето си във знак на обич ти дарявам -
сърце, в което ти си скрит.
Желая ти да бъдеш много силен! ...

Съкровище
Имам си съкровище!!!
Много по-богато
от Казанлъшко злато.
Сияе то ...

Бяла музика.
Млада циганка с бързи стъпки
танцува по тъжните барабани.
Кожата ни вибрира от побилите тръпки
и забравили всички забрани, ...

Тишината е бяла и нежна.
Чувал ли си как звучи тишината?
Като звук от разцъфващо цвете,
леко галено от полъх на вятър.
Като шепот на есенни листи. ...

укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови ...

На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността ...

От народ с история
се превръщаме
в(ъв) чалга
аудитория!

Може би е топло там, където си,
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание, ...

Тя винаги се връща в полунощ -
безумна, безнадеждна и унила,
във себе си на всекиго простила,
ала сама със себе си на нож.
Тя винаги го моли за любов, ...

Каквото и да ми дадеш, винаги си го вземаш.
Всяка целувка така боли.
Всяка мечта и надежда ми отнемаш,
даряваш ми щастие, но после и сълзи.
Какво направила съм ти, не зная? ...

Утрото настъпи, слънцето е в моя прозорец,
то ме гали нежно!
Усмихвам се щастлива от това,
че чувствам нещо тайнствено, като съня!
Поглеждам навън,красиво е! ...

Отсъствие
Криеш грозни мисли
зад красиви думи,
но личи им.
Нижеш тежка огърлица ...

В една трудна и тежка за четене книга на Александър Солженицин „Ракова болница" прочетох следната глава: „Какво крепи живота човешки?"
„Човек си прави сметка за цяла година напред, а не знае, че и до вечерта няма да доживее."
Свикнали сме да отлагаме за по-далечно бъдеще разискването на неудобни въп ...

Огнена
Огнена си. Топла жарава на мрамор студен,
родена в пламък, изгарящ силует от звезди.
Искра си. В тъмнината на нощта прогонваш
черни сенки с бяла светлина. Пареща си. ...

Вятърът бурен
морето вълнува,
силната ревност
душата погубва.
Вятърът спре ли, ...

За какво си говорят цветята?
Дали за изгрева очакван и нежен,
който ще ги събуди утре с целувка,
или за полъха на вятъра - копнежен,
за мечтаната, любимата... милувка. ...

Тайнствена среднощна непозната
тази нощ ме приласка с любов.
И изля се "Лунната соната"
в нежния й благослов.
Блясъците в топлите зеници, ...

Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...

Какво да дочака? Кого и защо?
Толкова просто е - налей и да пие!
От любов е пияна, а й горчи
до задавяне скришната рана.
И плъзва се нещото във очите й, ...

Надеждите са много...
Вярата - една.
Душата ми се моли
в свята тишина.
Пътеките са много... ...

Слепецът, който не виждаше,
всъщност... не бе толкова сляп.
Някой само бе захвърлил
във очите му шепа прах.
Но... той бе по-различен. ...

Песен на щастливеца
Аз стъпвам боса по туптящите паважи
и пулсът ми отеква в моя ден,
отлитат от съня ми хиляди миражи
на влюбения слънчев изгрев в мен. ...

Сезон на листа
на жълти морета,
на дъжд и на вятър,
на скука,
на минали спомени, ...

Сънувай ме...
В твоя сън съм обичайният ти гост,
идвам тихо, а без сбогом заминавам.
За да стигам аз до теб, ти изградил си мост,
по който всяка нощ тихичко минавам... ...

Стоя пред прага на нощта.
Луната гали ме със сребърни лъчи.
Объркана се лутам из града
и търся хорските мечти.
Взирам се във къщните прозорци, ...

"Дъжд. Плющи по прозорците дъжд,
като небесни шамари..."
Моя тиха,
невъзможна любов!
Най-добрия си стих ...

Разплаках ангелите. Ах, горките!
Дъжд изсипа се от техните сълзи.
Че винаги така се случва с добрите,
все някой се намира да ги нарани.
Разплаках даже дяволите черни, ...

Цял живот като идиот се боря
за теб нещо добро да сторя.
Но всеки път нещата пропиляваш
и ми казваш колко много съжаляваш.
Кажи кеф ли ти е да ме нараняваш, ...

Преди години срещнах едно момче, което промени представата ми за днескашните "момчета" или по скоро онези fashion-манекенчета и самовлюбени футболистчета.
Той бе идеален, нямаше по-хубав от него. С него съм се смяла до сълзи, споделяла съм всичките си мъки и терзания на сърцето... Той беше моят най- ...