Есента на живота ми чака тихо на прага...
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули... ...

За теб... не поете, с нежност!
Самотна под дъждовното небе
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук. ...

МЕЧТАЯ СИ ЗА СЕКС СЪС ПОЕТЕСА
Със такава обич си мечтая,
как ще дойдеш в топлата ми стая,
роклята ще смъкнеш във краката
и ще се наместиш във кревата! ...

Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...

Сърцето силно тупти,
туп-туп, туп-туп,
душата нежно шепти,
тук-тук, тук-тук,
очите пращат лъчи, ...

На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...

като се изплъзва живота
в петък
посипи корените на луната
(ако изобщо има такива)
с две части сряда ...

Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, ...

Искам да крещя, защото
ще се пръсне моята глава.
Нещо гърлото ми стяга
с менгеме, и стяга, стяга,
а няма кой да го спре! ...

до болка сме познати.
Различен път вървим
и сме непознати.
Познати Непознати
не е игра на думи само. ...

Поспри, че вече притъмнява
и езерото сънено мълчи.
Поспри сред дъхава тинтява,
сред летни весели треви.
Поспри и с обич се заслушай, ...

Аз тръгвам...
Ти оставаш...
Вечна дилема...
Улица към Дома...
Път като Път... ...

Да я върнеш...
Като призрак аз се нося
и летя навред сега,
като призрак - гола, боса,
само с мрежа от тъга!... ...

"Ти имаш време, но на мене
последното ми време изтича..."
(от писмо)
Накъде си се забързал, Приятелю?
Още си в началото на есента. ...

Не искам сянка да ти бъда,
която подир тебе крачи.
Свободен искам ти да бъдеш,
за сянка никой днес не плаче.
Ти във душата си вземи ме ...

Винаги, когато тръгнеш си от моя дом,
щом прекрачиш прага само,
аз вече чакам от стъпките ти шум,
нашепващ - завръщане голямо!
Тръгнеш ли и самотата тъгува - клетата, ...

След дъжда...
Ухае на цветя дъгата
върху чéлото на слънцето.
Не я е грижа ни гравитация,
нито стон от отвъдното... ...

В забързаните дни вървиме черно-бели,
потънали във грижи и във суета,
прегърнали отхвърлени проблеми,
протягаме ръцете към света.
Загребваме живота със надежда, ...

Вървим из мрака,
водени
от своите фалшиви сетива.
Боготворим ги
и вярваме им. ...

Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...

Ние сме хора, творения от плът.
Вселената безкрайна пулсира в нас.
Замислени вървим по неравен път,
търсейки вечно смисъл във захлас.
Наследили хилядолетни светове, ...

Да, сини са. Сини и красиви.
Две небеса, удавени в безкрая.
Покорно мои, чуждо диви.
Кой гледаш с тях не искам и да зная.
Два океана, нахално заляли, ...

Отидох "кофата да хвърля",
че нещо дълга бе нощта,
а до контейнера, омърлян,
млад мъж събираше стъкла.
Той беше слаб, не бе вечерял, ...

Песен от филма "Гостенка от бъдещето"
/Гостья из будущего/ (1984)
Текст: Юрий Ентин
Прекрасното далеко
Чувам глас днес от прекрасното далеко, ...

* * *
Отварям писмото - ти си ми писала?!
Там, на мегдана - близо до кметството.
Кален до зъби - миришещ на... кисело,
чета и си спомням сцени от... детството... ...

Поредната самотна вечер, поредният скандал и за пореден път той се качва в колата си. Къде отива, при кой? Дали въобще знае? Пътят е едновременно познат и различен. Мръсна газ и отново бягство... бяга, но от какво. Ако го попитам знам, че няма да намери точен отговор, само знае, че има хиляди неща, ...

>>>> като въздишка
>>>> се отронва от сърцето му
>>>> издига се нагоре и нагоре
>>>> протяга изумрудените си очи
>>>> през хоризонта ...

Тя тръгна. Отвори прозореца и студеният вятър я прониза като острие. Беше спряло да вали отдавна, но мирисът на есенния дъжд все още се усещаше. Беше студено, а лятото току-що си бе тръгнало.Тя живееше на триетажна, старинна къща, а прозорецът той беше огромен. Застана на него и ако направеше още ед ...

Live and Let Die
When you were young
and your heart was an open book
You used to say live and let live
you know you did ...

ГЛАДНИ СТИХОВЕ
Глътка кафе (между два плахи стиха).
Цигара дими. Някой ме вика.
Нечии въпроси се удрят на глухо.
(Как не ги чувам, нали все пак съм тука?) ...

Не съм писала скоро,
не, всъщност те лъжа,
написах онова писмо,
на морето за да кажа...
Намерило те е то днес? ...