Белите ми листи почернено са празни,
с превити краища от неуморни походи
се свличат покосени и не се отказват
да коленичат пред прага на вратата ти.
"Това е пътят" - казват си за мотивация, ...

Вечерта е настанала, опустелите улици са още горещи от залязлото слънце. Само един кучешки лай пронизва тишината. Поглеждам небето - там няколко червеникави облака са приплели пухкавата си форма. Над града е тишина. Забелязва се само умореният вид на моето лице. Плахо поглеждам навън. А очите ми нев ...

Тънко и разядено въжето,
загледано е надалеч хлапето.
Не иска да погледне тук, сега,
а гледа то напред с шега.
Разсеян поглед надалеч, ...

Настъпи зима, студена, мрачна и зла. Снегът затрупа цялото село, всичко потъна под бялата покривка. И този път зимата започна, за всички беше нормална, студена зима, но не и за едно дърво. Дърво, което беше преживяло десетки зими, което до сега очакваше след всяка зима пролетта с надежда за нов живо ...

Мъглите над Тарех
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...

Ще дойдеш ли със мен?
Аз те хващам за ръка...
Ще дойдеш ли със мен?
Ох, как харесва ми така...
Но, скъпи, защо си смутен? ...

Нощ
Нощта се спуска над града,
нощта осеяна със падъщи звезди.
Една звезда на рамото ми падна,
една звезда на теб си пожелах. ...

Самотно е и тихо във душата,
отдавна радостта от там си тръгна,
белязана от теб и от съдбата...
аз никога назад не ще се върна!!!
А някога отново щом те срещна, ...

Забравен
В нощта, когато дори щурец не пее,
тих гласец, понесен от вятъра, заговори:
„Нима забрави ме ти вече?
Не помниш ли това лице, очите, ...

Обратно в пътуване по мраморни пътеки...
Колко лесно може да се изгуби човек без любов!!!
Колко малък пред тъгата е всеки!
Колко богат е светът, а суров!
Обратно в пътуване от копнеж по светлината... ...

От бурния огън не остана дори и жарта.
От горещата обич няма и следа.
Ти си ме обичал, искал си ме някога, преди.
Но в теб днес няма нищо, а в мен не спира да боли.
От силната тръпка, която беше между нас, ...

От нищото се ражда пламък,
от нищото на празни дни.
Разпръсква своята жарава
в забравени човешки съдбини.
Двама души се откриват ...

Осъмнах привлечена -
от къс синева.
От два слънчеви лъча
и една топла ръка.
Притихнала на твоето рамо, ...

Запознах се с теб случайно, просто на шега.
В тоз момент възкликнах:
,,Да, той е моята дългоочаквана мечта!"
Погледнах те и те обикнах, точно на мига...
Две-три думи и почувствах какво е всъщност любовта! ...

Измамница съм,
но ще ме приемеш ли
в прегръдките
като крила на птица
да развълнувам ...

Прости за грешката... Поех ръката.
Тя бе гореща. И ми стигаше това.
А после казах: Да вървим нататък...
Не ми отвърна. Не, не те виня...
И помечтах затоплена до тебе. ...

последен сън – и пак се раждам тази сутрин
под пронизителния звън на слънцето-будилник
с родилните мъки на моя отровен живот
напускам бавно сънливо топлата утроба на леглото
и вдишвам жадно въздуха на вчерашното утре ...

Поспри, жестока луна!
Защо сърцето ми разби
на хиляди малки парченца,
досущ като снежинки?
Защо в нощта му забрани ...

Аз, попът, шаранът и конопът
Четиридесет дена - нещастен и сам,
като Йонко в стомаха на един шаран,
а попът се опитва да ме убеди,
че верни са смешните, еврейски лъжи. ...

Искам да дишам.
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното ...

И придойде в нощта на дългите сънища
една необратима ледена вълна
отчаян вик отрони се
замръзна в сталактит
и бяла хубава бреза ...

Там, де събират се в едно
- Земя, Море, Небе и Огън,
де чезне Днес и няма Утре...
Под Ледни Черни Небеса -
там зъзнеше предадена душа. ...

ОТВЪДНИТЕ ПОЕТИ
Приятели чудесни, аз всекиго от вас
втъкавам в свойте песни - наум или на глас.
Какво е кратък спомен, усмивка или жест?
И онзи миг преломен, след който няма "днес"... ...

Ранена
Душата ми като птица ранена е!
Дали ще може тъй, както преди
да докосва лъчите на слънцето?!
Ще може ли пак да лети?! ...

Отново ще се върна в този град.
Ще ме посрещне Споменът любезно.
По улиците прашни
ще се разходим с него под ръка,
а после тихо ще застанем ...

Какво е това чувство,
когато лежиш все още буден,
за да свържеш с моливче всичките звезди?
Какво е? -
Когато съзираш единствения светещ прозорец, ...

Сценарий
1902 година...
Много дим в сепарето на втория етаж..
Барманът налива. Как да си замина
от този режисьорски шантаж...?! ...

Отвътре някакси го знам.
Нещо шепне с тънък глас,
че имам шанс със теб голям,
че има бъдеще за нас!
Аз си знам, че ме обичаш. ...

За Петър от Четвърти километър -
грамотен, неосъждан и ерген
(Докога, бе, провинциЙо, ще дремеш?)
Не стаявам наречени думи -
за обич и… хиляди още неща. ...

Ти... Защо ме остави, а аз не мога?
Ти... Защо забрави, а аз не мога?
Как го правиш? Как забравяш?
Че до вчера беше мой.
Ти... Отрова моя и утеха! ...

Защо, когато те видя,
краката ми се подкосяват
и коремът ми се преобръща?
Защо, когато ме погледнеш,
се разтапям? ...

А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал, ...

Когато срещнеш любовта...
Внезапно всичко преобръща тя.
Но пак се питаш истина ли е това,
или било е поредната лъжа?
Да срещнеш твоето момче, ...

Продадох душата си, за да скрия светлината. Сега служа на мрака, онова, що виждаш, когато затвориш очи, съм аз. Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко, няма изход от сладкото, бездънно забвение.
Заспиваш. Отначало виждаш само мрак - виждаш мен и нищо друго, преди да започнеш да сънуваш. Сетне нищо ...

Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...

БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...

Макар че днес с година остарявам,
усмивка на лицето ми блести,
защото с младостта в душата ставам
и гледам с гордо вдигнати очи.
Родена съм във топъл юлски ден ...

Колко ми е хубаво,
когато си със мен,
колко ми е хубаво,
когато поглед впериш в мен.
Колко съм щастлива, ...