Твоите целувки са отрова -
подведох се да я изпия...
Прегръдките ти са окова...
която никога не ще пробия
Душата ми постави ти на гилотина, ...

Месечинке, ле, Небеснице,
що Месечинке изгрея
на бяла деня, на пладне?!
Вълчица ли стадо ще души,
огън ли плевня ще гори? ...

Слънцето навярно ще погали
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора, ...

Животът, като филм ни промени -
не помним даже, колко се обичахме.
Върти се лентата. Минават дни,
и всички до безкрайност си приличат.
А любовта - на филма режисьор ...

Отново присядам на масата голяма,
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.
С която и да почна, със сигурност зная, ...

Само надежда не е достатъчна, за да постигнем целите си
Пътят към целта - дълъг и труден. Дали са правилни стъпките, които мисля, че трябва да изминем към своята цел, няма кой да потвърди... Сигурно всеки, разсъждавайки от гледната си точка и собствен опит, може по друг начин да начертае своите стъп ...

Ще започна тривиално.
Всичко е Енергия!
Разликата е само в трептенето...
В прекрасната Вселена, в която живуркаме като инсекти, по български казано насекоми и ние играем някаква роля.
Роля на лауш производители... ...

Сълзите, излети по мен, Прости...
Лошите моменти забрави...
Била съм просто дете...
Топлата ти прегръдка ни помага с татко напред да продължим
и в живота с по-смели стъпки да вървим... ...

Сипи ми капки жалост,
пристрасти душата за отмора,
Хипнотизирай болката без скорост!
Попитай ме за милост в безцветната си флора,
открий усещане за старост ...

- Жените и децата не воюват, Йенси. Бъди човечен и добър с тях.
Мама ме гледаше тъжна, но не заплака дори и сега. Никога не пророни сълза, макар да беше бедна вдовица и да ме отгледа сама. Защо си спомних точно това, докато сваляхме багаж от колата и разпъвахме палатките за лагеруване?
Беше май, още ...

* * *
Животът като змия изпълзява,
оставя си мъртвата кожа
и тихо напред продължава -
назад да се върне не може. ...

*
Харесвам всичко.Тихите ти стъпки.
Очите ти. Прегракналия глас.
Ръцете и случайните ти бръчки.
Дори и маниера, с който хвърляш фас. ...

Красиво, нежно тяло - БЛЯН.
Красиво, нежно тяло - СВЯН.
... докосвам аз едва, ЕДВА,
... докосвам аз, но без СЛЕДА.
Потръпва то - без дъх, ГОРИ. ...

Ще се подложа на хипноза.
Ще изтрия
от мислите си всяка остра болка.
Ще се разтворя във леглото.
Ще се свия ...

Отрудено време
Живот изстрадан, с болка и труд....
Ех, живот, откупен с обич във студ...
Изпит пореден, сърцето отбира,
но щастие вярно сърце ми намира... ...

Да бъде - рекъл Бог
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка... ...

Когато градът притвори очи
и луна сърповидна възкръсне,
когато в прегръдките на нощта
всичко живо притихне,
аз яхвам своя копнеж ...

Едно едничко нещо искам -
Мъничко любов.
Искам, но не мога да я имам.
Леглото празно е - защо?
Къде да търся любов? ...

Дита не беше кучка по душа. Цинизмът и беше продукт на разочарованията, през които беше минал живота и.
Дните и след онзи 17-ти рожден ден, когато великолепното момче, което уж беше много влюбено в нея, я изнасили брутално по време на купон, се нижеха ужасно тягостно, обсипани в разочарование, депре ...

ЗА „ИГРА-ДЕЙСТВИЕ", ЗА МАЙЧИНСТВОТО И ЗА ЧИСТОТАТА...
Чудна дума има в родния ни език: трепет, тре-пет (3-5)... Вътрешните трепети на душата са най-същественото в живота на всеки човек. Това е вложено дори в думата отрепка - независимо от отношението на другите към тебе, независимо от това, дали има ...

Вървя ли? Накъде отивам?
Следите светли в мрака следвам сляпо.
Към притъмнялото небе обръщам взор невзрящ.
Проклинам своята съдба
Че малка грешка коства ми Света. ...

Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща. ...

Ще ме споходиш ли?
За мъничко макар.
Ела и поседни до мене.
А после като на широк екран
ще прожектираш тежко бреме... ...

И стълбите понякога умират,
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.
На мрачностите в тъмните усои, ...

Ти беше мойта болест нелечима,
агония в последните ни нощи...
Завинаги от тебе си отивам,
а ти в това дори не вярваш още!?
И мъките, и раните си взимам, ...

Моят свят е пълен с цветове.
Небето ми е чисто бяло,
облаците са от розов пух,
слънцето е прелестно зелено.
Тревите ми са ярко жълти, ...

Не искай повече. Не мога.
Прескочих много правила.
За да горя в тоя огън
и теб безцелно да те повлека.
Не искай повече. Не стига ...

Още миг
Още миг! Искам само миг,
за да те прегърна!
Още миг! Искам само миг,
за да те целуна! ...

Усетих как се движа - като пеперуда.
Как искам да те докосна, слънчице.
Трептя - като месечинка.
Не те преследвам, а те улавям.
Ти си светлината. ...

>> Леее, бързо...
>> скрий се в гардероба!
>> Че мъжът ми, чуваш ли го? Идва.
>> Щом ни свари, тъй ще ме нахока,
>> (че отново в къщи има криза). ...

Когато ме боли,
съм черна сянка.
Когато ми се плаче,
съм притихнало море,
готово да удави всеки кораб. ...