Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 322 резултата
И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.
Като песъчинка в окото, ...
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.
Като песъчинка в окото, ...
496
1
Посветено на отец Арсений
„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене."
Ев.
Върху вкочанената пръст палят огньове,
копаят общите плитки гробове... ...
„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене."
Ев.
Върху вкочанената пръст палят огньове,
копаят общите плитки гробове... ...
716
2
Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...
898
3
Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
846
Не наранявай тези, които обичаш, защото по този начин убиваш любовта, която изпитват към теб!
1145
1
>> Вятърът ме погали,
>> в прегръдката си ме взе
>> и ме понесе
>> високо в синьото небе.
>> Люля ме нежно ...
>> в прегръдката си ме взе
>> и ме понесе
>> високо в синьото небе.
>> Люля ме нежно ...
624
7
Някога преди,
в сенки от мъгли се
срещнахме аз и ти.
Стояхме и небето съзерцавахме,
звездите брояхме, ...
в сенки от мъгли се
срещнахме аз и ти.
Стояхме и небето съзерцавахме,
звездите брояхме, ...
639
1
824
2
968
4
„От миналото ще вземем огъня, а не пепелта.”
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските с ...
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските с ...
4528
1
Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...
714
6
553
2
570
4
Ако си капка вода - удави ме в океан!
Ако си пламък - изгори ме в пожар!
Ако си снежинка - затрупай ме с лавина!
Ако си лек полъх - отнеси ме в буря!
Ти си човек, затова ела и ...
Ако си пламък - изгори ме в пожар!
Ако си снежинка - затрупай ме с лавина!
Ако си лек полъх - отнеси ме в буря!
Ти си човек, затова ела и ...
696
2
Празни хора...
шаблонно усмихнати...
Безизразност!
Страх от нощна
самота… ...
шаблонно усмихнати...
Безизразност!
Страх от нощна
самота… ...
602
2
Любов, стига се сърдила,
излизай от прашното шкафче.
Аз ли те затворих, не помня,
но е късно да искам прошка.
Любов, ...
излизай от прашното шкафче.
Аз ли те затворих, не помня,
но е късно да искам прошка.
Любов, ...
705
9
Интимно
Докосване. Стон.
Шепотен дъх.
Миг разкъсан,
лек като мъх. ...
Докосване. Стон.
Шепотен дъх.
Миг разкъсан,
лек като мъх. ...
708
4
"Изчезнете!" - учтиво към всички,
не виждате ли колко сте мънички?
Грозни, разкривени човешки подобия,
каква е болестта Ви - може би фобия?
В какво да вярвам, за да мога да пиша - ...
не виждате ли колко сте мънички?
Грозни, разкривени човешки подобия,
каква е болестта Ви - може би фобия?
В какво да вярвам, за да мога да пиша - ...
605
6
Изписах стихове безброй,
пролях сълзи порой,
косите дълги си изскубвах,
бавно душата си погубвах –
и всичкото това е все за теб... ...
пролях сълзи порой,
косите дълги си изскубвах,
бавно душата си погубвах –
и всичкото това е все за теб... ...
689
6
Потърси ме в залеза,
когато светлината изкрещи
за последно преди да се скрие.
Изпий ми душата,
когато мракът реши ...
когато светлината изкрещи
за последно преди да се скрие.
Изпий ми душата,
когато мракът реши ...
783
10
2946
8
В сребристобяла пелена
превърна се сънят.
И като приказна стена
ме огради зеленина.
Уханна цветна планина ...
превърна се сънят.
И като приказна стена
ме огради зеленина.
Уханна цветна планина ...
602
3
Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...
871
2
Часовникът удари полунощ
и на приказката сложи края.
Сякаш някой ме прониза с нож
и изгони ме от рая.
Срути се кристалният пиадестал, ...
и на приказката сложи края.
Сякаш някой ме прониза с нож
и изгони ме от рая.
Срути се кристалният пиадестал, ...
629
3
Не знам какво ми става,
но мисълта за тебе ме влудява!
Не знам дали да го призная,
но с теб ли съм, не мога аз да се позная!
Не виждам, умирам, треперя! ...
но мисълта за тебе ме влудява!
Не знам дали да го призная,
но с теб ли съм, не мога аз да се позная!
Не виждам, умирам, треперя! ...
2374
6
Ако някога без теб остана,
аз няма да съм повече човек,
ще съм само труп с дълбока рана,
за която няма лек!
аз няма да съм повече човек,
ще съм само труп с дълбока рана,
за която няма лек!
750
6
Отиде си и сбогом ти дори не каза,
душата болката разяжда, все едно проказа.
Сълзите капят, дали ще угасят пожара
на пустотата в мен, която ме изгаря?
Сърцето твое колко топлина бе скрило ...
душата болката разяжда, все едно проказа.
Сълзите капят, дали ще угасят пожара
на пустотата в мен, която ме изгаря?
Сърцето твое колко топлина бе скрило ...
1047
7
А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...
1000
1
976
5
>> Понякога усещам се безкрайно уморена,
>>
>> безсилна, неспособна с живота да се боря.
>>
>> Когато някой в къщи от вирус повален е, ...
>>
>> безсилна, неспособна с живота да се боря.
>>
>> Когато някой в къщи от вирус повален е, ...
653
4
851
2
1583
3
1234
7
884
8
Стоиш самотен до прозореца, разперил белите си копринени криле. Но ти тъжиш... Не тъжи, ангел мой. Аз съм до теб, макар и не физически. Душата ми бди над теб, не тъжи. Аз съм тук. Затвори очи. Унасяш се в спомени, нали? Красиво, нали? Иска ти се да полетиш, иска ти се нищо да не ти тежи, но такава е ...
768
1
884
1
ЕСЕН - 2
Късна есен със сив полумрак,
със златиста и тъжна украса,
с изгорели от мъка листа
и дървета без цвят и гримаса. ...
Късна есен със сив полумрак,
със златиста и тъжна украса,
с изгорели от мъка листа
и дървета без цвят и гримаса. ...
434
1
Ела с мен, мое щастие, и виж как се раззеленява сега гората. Как природата се възражда всеки ден в прегръдката на живителната пролет. Подай ми ръка да те заведа до планинския поток, пенливо подскачащ между скалите. Усещаш ли вечната любов - движещата сила на нещата, плода на висшата духовност. Тя е ...
1778
7
636
12
664
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
