Нощта е толкова красива
В свойта самота
Студена като теб
Огрян от лунна светлина
Така си близо ...

Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще ...

А толкова съм луда...
Не чакам да обяздиш моята душа...
И стъпките под грохота на коня
отекват глухо... тръгвам си пеша...
Ако ме поискаш - пак ще те догоня!... ...

майчино сърце
в режещи юлски лъчи
с недочакан син
ЧАР. ... в памет

Изваях те с дъха си...
Целуна ме.
Жаравено ме пи -
на глътки.
Горчах ли ти? ...

Останах остаряла
в своя свят
и в мокрите
площади от безвремие.
Заситих се ...

Проронена сълза,
не една...
от другата страна
мълчание
капки восък... ...

Синьо е небето
над града ми вечно млад.
Лъчезарно свети
слънчевата благодат.
Ярки са звездите ...

Дотегна ми от писани закони,
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.
Дотегна ми от сляпо съществуване. ...

Моля, който се прежали да прочете есето ми и предстоящите, които ще публикувам, да бъде безмилостен в "градивната" критика. Ще гледам да не отговарям войнствено;) Решила съм до края на приемните си изпити (31.07) да пиша и публикувам само есета и статии, които да ми дадат тренинг и спомогнат успешно ...

Музика: Andre/Rapton
Текст: Ne4ovek
2007 Rapton

Ζήτα ό,τι θέλεις
Ζήτα μου ό,τι θέλεις, θα σ'το δώσω
Και λεπτό δε θα το μετανιώσω
Χρόνια είχα έτσι για να νιώσω
Χρόνια είχα, αλήθεια, ν' αγαπήσω τόσο ...

Ти парите му само обичаш,
аз - безумната бедна душа.
Ти фалшиви слова му изричаш,
аз сърцето му болно теша.
Ти с преструвки нелепи го имаш, ...

Затръшна ми последната врата
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.
Хиляди усмивки си ми взел, ...

По мотиви от "Алексис Зорбас".
Вдовица беше.
Красавица във черно.
(Белязани остават с черно жени,
изпратили мъжете си по Лета.) ...

Среднощната тъма... доброто ще наднича,
а утре радост може мило да трепти,
че всеки светъл лъч ще ни облича
и сбъдва с вяра слънчеви мечти...
Ще видиш във всеки зрънчице добричко, ...

Вятърът тихо ми шепне:
"Заспивай малко нервно бебе."
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...

„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...

Мигът се рони... Пръстите затварям.
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.
Печално е... А колко силно искам, ...

Говори сърцето с мене,
всяка сълза е дума недоизразена,
океан направи и речникът му се удави.
Стене, раздира с всеки удар моето мълчание.
Иска му се да се пръсне и да те намери. ...

Как искам аз сега да те целуна,
до нежните клепачи устни да допра
по скулите ти бавно да се спусна,
на устните ти дълго, дълго да се спра.
Езиче по врата ти да прокарам, ...

Тленното не е да се отрича.
То лесно се обгрижва до доволно.
Отдавна си измерих гравитацията.
В небето Ти съм детски поглед.
Грехът... как лесно се приема. ...

Понякога искам да съм безплътна -
като дим, като пара...
Да бъда облак и глътка въздух,
от която всяка твоя клетка да се нуждае.
Да те накарам да ме погълнеш ...