Моля, който се прежали да прочете есето ми и предстоящите, които ще публикувам, да бъде безмилостен в "градивната" критика. Ще гледам да не отговарям войнствено;) Решила съм до края на приемните си изпити (31.07) да пиша и публикувам само есета и статии, които да ми дадат тренинг и спомогнат успешно ...

Музика: Andre/Rapton
Текст: Ne4ovek
2007 Rapton

Ζήτα ό,τι θέλεις
Ζήτα μου ό,τι θέλεις, θα σ'το δώσω
Και λεπτό δε θα το μετανιώσω
Χρόνια είχα έτσι για να νιώσω
Χρόνια είχα, αλήθεια, ν' αγαπήσω τόσο ...

Ти парите му само обичаш,
аз - безумната бедна душа.
Ти фалшиви слова му изричаш,
аз сърцето му болно теша.
Ти с преструвки нелепи го имаш, ...

Затръшна ми последната врата
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.
Хиляди усмивки си ми взел, ...

По мотиви от "Алексис Зорбас".
Вдовица беше.
Красавица във черно.
(Белязани остават с черно жени,
изпратили мъжете си по Лета.) ...

Среднощната тъма... доброто ще наднича,
а утре радост може мило да трепти,
че всеки светъл лъч ще ни облича
и сбъдва с вяра слънчеви мечти...
Ще видиш във всеки зрънчице добричко, ...

Вятърът тихо ми шепне:
"Заспивай малко нервно бебе."
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...

„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...

Мигът се рони... Пръстите затварям.
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.
Печално е... А колко силно искам, ...

Говори сърцето с мене,
всяка сълза е дума недоизразена,
океан направи и речникът му се удави.
Стене, раздира с всеки удар моето мълчание.
Иска му се да се пръсне и да те намери. ...

Как искам аз сега да те целуна,
до нежните клепачи устни да допра
по скулите ти бавно да се спусна,
на устните ти дълго, дълго да се спра.
Езиче по врата ти да прокарам, ...

Тленното не е да се отрича.
То лесно се обгрижва до доволно.
Отдавна си измерих гравитацията.
В небето Ти съм детски поглед.
Грехът... как лесно се приема. ...

Понякога искам да съм безплътна -
като дим, като пара...
Да бъда облак и глътка въздух,
от която всяка твоя клетка да се нуждае.
Да те накарам да ме погълнеш ...

Сякаш времето спира своя бяг,
когато ме гледаш във очите!
Сърцето ускорява своя ритъм,
кръвта забушува лудо във гърдите.
Луди мисли въртят ми се в главата - ...

Нощта ще бъде тясна
след случения миг.
На мига красив
попили влагата,
спомени ще ни горят... ...

Утре изгревът ще е толкоз красив.
Слънцето отново ще грее.
Та нали живеем с надежда за ден не толкоз сив.
Всичко, около нас да се смее.
Искам да виждам хора щастливи, ...

Казваше ми да не плача...
"Слабите плачат така..."
Но не мога просто да гледам...
В мен гори.
И злоба, и ярост, разпилели минали дни... ...

Това си ти... Нежност,
която извира отвътре...
И някаква синя безбрежност
в очите до утре...
Това си ти... В моите шепи - ...

Битка жестока - гранатомети,
земята кипеше - горяха листата
всички редути бяха превзети,
успяхме да си върнем гората...
Мина денят и настъпи нощта, ...

Искам да напиша
стих,
душа във него
аз да сложа,
на своята ...

Градът
И ето, още един град със къщи от студени камъни,
а по тях цветя със тежък дъх,
проблясват във нощта - сякаш от фенери сини пламъци,
по земята стели се зелено - тъжен мъх. ...

Когато в рая заваля дъжд,
ти ми показа:
Зеления облак от мокри листа
как може да спира сърцето,
как да събирам в дланите нежност ...

Чувствам се както някога,
толкова глупаво изглеждащ пред теб.
Ти ме излъга както винаги си правила,
но няма кой да ме излъже сега,
да ми каже, че не съм наранен. ...

На М.
Ще пребъда в нощи лазурни,
горяща в болка от спомени,
ще съм призована от шепоти,
в мигове на откровения оголени! ...

Аз знам, че някога ръка
ще опознае целия ми космос,
ще спре чрез свойта топлина
кометите, които ме кръстосват.
И всяка ще си има дом. ...

Безвъзвратност е,
но не е повод за тъгуване.
Дъх на летен вятър е
и време на безумия.
Превърнати във брегове безбрежност, ...

"Знаеш ли, че белезите са карта към душата?" -
от филма "Въздухът, който дишам"
Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове, ...

Поглеждаш ме.
Даваш ми да прочета между ресниците на твойте наблюдателници.
Безумни стражи, впримчени в съдба, надраскана от паяци.
Зли пажове от зли мечти изваяни.
Жестоко клъвнати от гарвана на времето. ...

Тиха е...
много е тиха
нощта...
бяла от нежност,
че тебе ...

Той: Чуваш ли!? Щурче...
Тя: Нима!?
Той: Обичам те!
Тя: Изсвири ми пак онази песен.
Той: Добре, но ми кажи думите... ...

Сълзите ми, непрекъснато се стичат по лицето ми. Липсваш ми, какво да направя? Не искаш да си с мен - не мога да се възпротивя. Все още те обичам - чувствата ми не са мъртви, но душата ми се къса, а сърцето... Сърцето ми, то продължава да се разпада. Искаш да ти остана приятелка... И аз го искам - д ...

СТРАННО ПИСМО
И в оня ден си преглеждах пощата като всеки ден. Очакваше ме странно писмо от сайта, където понякога публикувах. От непознато момиче на петнадесет години. Изпращаше ми свое стихотворение и нищо повече. Естествено пишеше за любов. Момичетата на петнайсет рядко пишат за друго. За любим, ...