Душата ми е пълна и прелива,
душата ми е пълна с самота,
а любовта изплъзва се сълзливо
през счупените пръсти на нощта.
И лъжа се, че вече не боли, ...

Сърце
Навън отново вали.
Самотна стене моята душа,
очите ронят сълзи,
сърцето жадува топлина. ...

Последните свещи вече догоряха,
душата е празна, вяла, сама...
съзнание стенещо - жарави тлееха,
кръвта - тупаща на капки в прахта.
А в мен се поражда чувствена проповед, ...

Мъглите над Тарех
Предистория, част 3
Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправом ...

Комари не плашат ме сега,
хапят повече сините очи,
душата празна е сега,
няма го дъха вълшебен тук до мен.
В съня ми желая да те срещна пак, ...

Стига ми и мисълта
за някакво вълшебство...
Потънала в безмълвието
на безбрежното море,
пречиствам се ...

Умиращи слънца и грешни монахини,
младоженци в черно и поет без рими,
пищящи хора - от болка,
може би,
или от вечната умора, че някак си са още живи, ...

Да бях кралица... там... в разкоша...
Щях ли да нося на поета залога?
И да го заложа... за сто гроша,
и за скъпи бижута... до гроба?...
Да бях кралица... сфинкс съм сякаш... ...

Пресъхналите спомени
ме галят мълчаливо...
Н. Стойчев
Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло... ...

Любовта те огорчава, любовта те кара да мечтаеш.
Любовта те притежава, любовта те кара да сияеш.
Любовта е за теб, за мен, за всички, всички, които я следват,
за всички, които я отричат и за всички, които я погребват!

Вятърът нощес довя познат аромат,
отпратил спомени така далеко -
от вихъра забрулени на някой хълм,
прелитат над унили слънчогледи.
Той сякаш в миг завърна ме отново ...

Щастието.
Къде ли е то? Забутано някъде навътре в теб и ти трябва да се мъчиш и да изтръгваш всяка част от себе си, за да го намериш? Да се мъчиш толкова много, да боли, да страдаш? И тогава, може би ще те "огрее". Тогава може би ще имаш истинска усмивка на лицето си и няма да правиш глупави опити д ...

Циганин искам да бъда -
Вятър и Свобода!
Цигулката да заплаче
с моята мъжка сълза.
Циганин искам да бъда - ...

________________________________
И есента безкрайна в мен
обгръща ме със длан студена,
пред езеро от изсъхнали сълзи
пада и последният повехнал лист. ...

Когато се събуждам сутрин –
ароматът на раздялата ни
ми напомня вкуса на присъствието ти...

Лека нощ, мечти,
до днес ви имах,
тази нощ умряхте със сълзите на очи,
утре вече няма да ви има!
Лека нощ, илюзии за мойто бъдеще. ...

"Кой съм аз?"- това е въпросът, чийто отговор човек търси през целия си живот. Всеки човек притежава своя индивидуалност и трябва да се стреми да не я загуби. Но как човек да разбере кой е? Едва ли има точно определена формула, по която да се отговори на този въпрос.
Преценката на човек за себе си е ...

На създателите на сайт ,,Откровения’’
с адмирации за прекрасната идея.
Роса ми бисери росеше
по черни момини очи,
а Слънчо милно ги редеше ...

Безгрешните се любят в Ада ни,
надмощието свое да запазят.
А грешните се лутат из краката им,
които до безмилостност ги газят.
Глупаците се учат от живота, ...

Нощта е толкова красива
В свойта самота
Студена като теб
Огрян от лунна светлина
Така си близо ...

Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще ...

А толкова съм луда...
Не чакам да обяздиш моята душа...
И стъпките под грохота на коня
отекват глухо... тръгвам си пеша...
Ако ме поискаш - пак ще те догоня!... ...

майчино сърце
в режещи юлски лъчи
с недочакан син
ЧАР. ... в памет

Изваях те с дъха си...
Целуна ме.
Жаравено ме пи -
на глътки.
Горчах ли ти? ...

Останах остаряла
в своя свят
и в мокрите
площади от безвремие.
Заситих се ...

Проронена сълза,
не една...
от другата страна
мълчание
капки восък... ...

Синьо е небето
над града ми вечно млад.
Лъчезарно свети
слънчевата благодат.
Ярки са звездите ...

Дотегна ми от писани закони,
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.
Дотегна ми от сляпо съществуване. ...

Моля, който се прежали да прочете есето ми и предстоящите, които ще публикувам, да бъде безмилостен в "градивната" критика. Ще гледам да не отговарям войнствено;) Решила съм до края на приемните си изпити (31.07) да пиша и публикувам само есета и статии, които да ми дадат тренинг и спомогнат успешно ...