ОТВЪДНИТЕ ПОЕТИ
Приятели чудесни, аз всекиго от вас
втъкавам в свойте песни - наум или на глас.
Какво е кратък спомен, усмивка или жест?
И онзи миг преломен, след който няма "днес"... ...

Ранена
Душата ми като птица ранена е!
Дали ще може тъй, както преди
да докосва лъчите на слънцето?!
Ще може ли пак да лети?! ...

Отново ще се върна в този град.
Ще ме посрещне Споменът любезно.
По улиците прашни
ще се разходим с него под ръка,
а после тихо ще застанем ...

Какво е това чувство,
когато лежиш все още буден,
за да свържеш с моливче всичките звезди?
Какво е? -
Когато съзираш единствения светещ прозорец, ...

Сценарий
1902 година...
Много дим в сепарето на втория етаж..
Барманът налива. Как да си замина
от този режисьорски шантаж...?! ...

Отвътре някакси го знам.
Нещо шепне с тънък глас,
че имам шанс със теб голям,
че има бъдеще за нас!
Аз си знам, че ме обичаш. ...

За Петър от Четвърти километър -
грамотен, неосъждан и ерген
(Докога, бе, провинциЙо, ще дремеш?)
Не стаявам наречени думи -
за обич и… хиляди още неща. ...

Ти... Защо ме остави, а аз не мога?
Ти... Защо забрави, а аз не мога?
Как го правиш? Как забравяш?
Че до вчера беше мой.
Ти... Отрова моя и утеха! ...

Защо, когато те видя,
краката ми се подкосяват
и коремът ми се преобръща?
Защо, когато ме погледнеш,
се разтапям? ...

А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал, ...

Когато срещнеш любовта...
Внезапно всичко преобръща тя.
Но пак се питаш истина ли е това,
или било е поредната лъжа?
Да срещнеш твоето момче, ...

Продадох душата си, за да скрия светлината. Сега служа на мрака, онова, що виждаш, когато затвориш очи, съм аз. Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко, няма изход от сладкото, бездънно забвение.
Заспиваш. Отначало виждаш само мрак - виждаш мен и нищо друго, преди да започнеш да сънуваш. Сетне нищо ...

Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...

БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...

Макар че днес с година остарявам,
усмивка на лицето ми блести,
защото с младостта в душата ставам
и гледам с гордо вдигнати очи.
Родена съм във топъл юлски ден ...

Колко ми е хубаво,
когато си със мен,
колко ми е хубаво,
когато поглед впериш в мен.
Колко съм щастлива, ...

When you're dreaming with a broken heart
The waking up is the hardest part
You roll outta bed and down on your knees
And for the moment you can hardly breathe
Wondering was she really here? ...

Исках да ме имаш, да ме вземеш,
гмурках се в ръцете и очите ти,
чаках в тъмното от мен да ме отнемеш
и да покриеш с безвремие дните ми...
Душата ми жадно искрите поглъщаше, ...

Simple Plan – The End
I've been trying tell you something,
but you never understand
I feel like we've been going around in circles
You look at me like I've become a stranger on the street, ...

Наистина успя да полети...
Без крила, а само с вяра.
Той казваше: "Важното е да опиташ.
Какво от туй, че нямам и крила?
Мога! Стига да поискам. ...

Последният цвят от орхидеята падна на земята и заплаках...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...

Като в кафез
птица затворена си.
Аз съм просото!

И ето пак спечели тя,
момичето с тъмните очи и тъмна коса.
Но аз няма да заплача, не и сега,
когато знам, че някой ден пак ще дойдеш у дома.
Няма да се тръшкам, въпреки че много ме боли, ...

Омагьосване
Отрече ме
от самовлюбеност,
преди да ме обикнеш
като истина. ...

ИЗБОРЪТ НА ЖАБАТА
Имало едно време една жаба. Тя имала два избора за своята смърт: или да умре в корема на щъркела, или да умре на дъното на блатото под смрадливо разлагащата се тлен на прецъфтели лилии. Тя избрала да сбъдне мечтата си и да умре като човек - от любов.
Така поне щяла да бъде първата ...

Когато в очите ми
ражда се блясък
помни -
той се ражда за теб,
когато изгрява ...

Бързо и крадешком ме целуваш,
допиваш кафето - тръгвайки.
Страх те е - някой може да види -
и после приказки - на тема възраст.
Усмихната те изпращам - мълком - ...

Тишина
От тишината вече оглушавам -
смразяваща, дълбока тишина.
Обидата ридае поболяла
от хиляди пробождащи слова. ...

Хайде, тръгвай...
Навън е тъмно,
а аз отново съм сама!
Питам се къде си ти?
Къде отиде любовта? ...

Разкъсан от греха с безумието
на улицата днес се сливам
и търся в нищото конец
за кръпките на старата си риза.
Ала реката, воден дух, ...

Аз се върнах и без да искам
седнах пред белия лист.
За да се срещна пак с буквите
и да създам поредния стих.
Не съм се променил много, ...

А рано е да се умре...
Почуках на сърцето ти!... Студено е!...
А мракът пада на талази...
Все още същата съм... и във вените
тече кръвта ми, но съм пуста празна!... ...

Кой какво вижда в огледалото
Детето вижда друг човек. (Отначало то няма съзнание за собственото "Аз" и постепенно се учи да се "разпознава".)
Зрелият човек вижда себе си. (Действителността е безпощадна с пълна сила.) Често го подканя:
"Огледалце, огледалце, я кажи..."
... ...

днес Пеги Сю
мотая се на верандата
на собственото си мълчание
тъпча лед във всяка чаша лимонада
и тайно сипвам вътре джин ...

Колко много сизифовци
има по нашата планета,
която за всемира е само комета.
Всеки е прегърнал
своя камък ...