Завесите помръдват хаотично,
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси, ...

по трети петли
петел объркан
първи отброява
завалията
успал се е ...

>> смълчана
>> с трепет слушам
>> мисълта ти
>> гледам думите
>> които ...

Слънце и Луна
От недрата черни
на плодородните земи
се ражда изгрева
на огненото слънце. ...

Здравейте! Това е едно мое стихотворение, имам молба да напишете коментар с вашите забележки, за да може да го дооформя :)
Понякога толкова силно боли,
че душата не може повече да търпи...
Ужасно много трябваш ми ти,
че мойто сърце без теб ще спре да тупти... ...

Изплакал съм думите си раними,
в сълзи горещи, парещи, изгубени…
Заровил съм ги в старите жарави…
И сега крещя към теб “Остани”..
Загубил съм… картата на очите ти. ...

Да бях птица -
крилете оставям само на онзи,
който понесъл ме в длан ми каже:
"Любовта си на птиците давам, защото няма кому да я дам."
Да бяха очите ми извори сини, ...

Вдъхновението си аз простичко получих,
седейки в стола син и изпочупен,
замисилх се - дали от живота досега
аз нещичко научих.
И сетих се за всички малки хора, ...

Сянката му свири на хармоника.
Куц бръшлян се качва по стените.
Скрило си е вяра зад иконите.
Малко кукуригане - в петлите.
Дреме буренясалата мелница. ...

Тайнствена нощ
С ухание на липов цвят богата,
нощта пристига, прегръща я луната.
Със звездни нишки небето е обвила,
влюбени сърца е някъде дълбоко скрила. ...

Дъждът ме преобръща и се връщам
към първата, най-крехката си личност.
Уплашена от нежните и стъпки,
измивам грубостта си. Идва тихо.
Позна ли ме? Нали ме разпознаваш: ...

Привикнал с еднообразието сиво във живота,
ти се криеш в черупката на охлюв.
Недоволен си от скотския живот,
но се страхуваш да прекрачиш ти встрани.
Да направиш дори и опит да промениш ...

И беше свят,
реален и суров,
забравил своята безкрайност...
И беше ден,
пак блъскащ се във всяка своя крайност... ...

Живей си така,
щом го желаеш.
Но знай, че след време,
ти сам ще се каеш.
Ще виждаш лика ми ...

Белег от теб нося в душата си...
( акростих)
Беляза... не плътта ми, с
Едно докосване във стих... и
Лятото, напуснало кръвта ми ...

М о й р и т е
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...

на Петя
Простете ми...
искам само да "подишам".
Защото разсъблечена съм
до безнадежност. ...

Напоследък все за балове говорят... сълзи и смях съпровождат дванадесетокласниците.
Мислех си за нас... колко малко ни остава, докато станем дванайсти клас, а сякаш вчера бяхме първи.
Помниш ли тебеширите, кофата с водата и класната, дето казваше, че правим на облаци дъската...
Беше тъй отдавна, а с ...

Взех четка и бои -
поисках да рисувам.
Платното
на статива окачих.
Страхотно е - ...

Хей, читателю, щастлив ли си, кажи?
Аз мисля, че животът е щастие и желание.
Но теб те питам, помисли си, не лъжи...
В радост ли живееш или в болка и страдание?
Замисли се, преди да си отговориш. ...

И ето, че се спуска пак нощта,
жигосана от хиляди звезди.
И тази тъй безсмислена луна,
когато ти до мен не си...
А утринната, чистата роса, ...

Дъх
Твоят дъх ме разпалва,
а аз се разтварям
на пламъка в синьото...
Водата в мен напира ...

Опитвам се
да преоткривам цветове...
но те едва ме следват,
защото вече съм отпила
от тъжното ноктюрно в до минор ...