Етюди
Без думи...
Оставям думите да си почиват...
Заслушай се в сърдечния галоп...
И тихо... (на пръсти) с пръстите топи се ...

За да се разбере текста е нужно да се чуе и песента, заради която е сътворен.
Vampire Knight - Forbidden Act
http://www.bgshare.com/350611/Vampire Knight - Forbidden Act.mp3
Забранен акт
Съществува ли прошка за грешника? ...

Да съм щастлива ли? Не, аз не мога...
Угасва в сърцето ми буйният огън,
точно, когато намеря радостта.
Идва буря и отново падам в пропастта...
В миг всички надежди ме изоставят. ...

Моята ревност не стъпва на пръсти -
тъпче душата ми болна и слаба,
трови на чистото чувство потоците
с гняв и съмнения, с пепел и сяра.
Тя, ревността ми, добре ме познава - ...

Откъс от романа "Реформата"
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...

Мразя те, затова, че ме накара да те искам...
Накара ме да не спя, а да мечтая.
Даже милувка от устните ти да поискам,
не смея, а толкова го желая.
Мразя те, че на сънищата господар си, ...

Моята молитва
Не искам, когато си тръгнеш
да забравиш за мен,
не искам гръб да ми обърнеш
и в нощ да се превърне всеки ден! ...

Цвета на вятъра ли искаш да ти кажа?
През лятото е с цвят на тишина.
През зимата е бял като миража,
а пролетта е с багри на жена.
Различен е, защото все рисува. ...

Самота моя, самота...
Чувство тъй познато,
винаги съпътствано с тъга.
Самота - жестоко в мен вглъбена,
дори когато не съм сама! ...

Ще те обичам
Ще те обичам. Без съмнение,
даже и в следобеди дъждовни,
даже, когато морето от вълнение
праща ти погледи любовни. ...

Черното Паджеро спря пред сенчестото, квартално кафене и от него се подаде изящен крак, обут в красива, маркова обувка, с около осем сантиметров ток, тънка златна верижка на глезена и само миг след това, седящите на масичките, с отпуснати челюсти мъже, едва преглътнаха, горчивата глътка кафе, разпоз ...

Стоях сама и се гледах отстрани,
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...
Стоях и се гледах отстрани, ...

От любовта винаги боли
и раната винаги кърви.
Не стигат ли моите сълзи,
та и сърцето ми рани,
и всичко в мен уби. ...

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО
Една истинска любов аз искам,
една единствена в душата да живее,
никога не искам да отричам колко значиш ти за мене.
Съдба ли беше или НЕ, ...

>>>>> Земя уханна сътворих.
>>>>> С плътта си.
>>>>> От сЪлзите ми
>>>>> се разля морето.
>>>>> Съня си разтопих ...

Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...

Последната капка
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха ...

Вода да бъда, искам в този миг -
от нея жадно да отпиваш ти!
Да бъда ехото, подело твоя вик!
Да бъда вечното във твоите мечти!
Да бъда слънце, тебе да докосвам! ...

До стряхата на твоята умора.
До удара на моето сърце.
До вярата в безбожни хора...
До писъка на дневното небе...
Стоиш така сама... самотна... ...

Такава съм. Изискваща. Желаеща.
На трудности обричам твоите стремежи.
Ескалираща страстта. Ухаеща.
Гася моментно скупчени палежи.
Безследна съм. Но с памет до подробности, ...

Докога да преглъщам душата си
и да казвам през зъби: "Ще мине!",
и да чувам: "Разбирам цената си,
но си длъжна, защото ме има!"
Докога да преглъщам душата си...

Не,
няма микрофон за първия,
а само кръст,
венец от тръни,
няколко пирона за разкош, ...

Помниш ли? Бял февруари бе.
Мраз във косите ми скиташе...
Зърна ме, в синьо погали ме.
После с любов ме заплиташе...
***************************** ...

Аз те чакам
Аз все те чакам,
моя голяма, луда любов.
Търся те в очите
и да те открия съм готов. ...

Най-тънката и пепелява струна на китарата
е моето оръжие.
Звукът и е земетресение
и цялата
убива мислите с присъствие. ...

През вратата надничам.
Плахо. Едва.
А асмата на двора ми кима.
Ярко слънце навън. Синева.
Пролетта е постлала килима... ...

Правдата е като паяжина тънка, ама пак не се къса
Пословицата "Правдата е като паяжина тънка, ама пак не се къса" е мъдрост, която се е предавала от баща на деца и внуци. Тя ни възпитава и поучава в житието и битието ни.
Правдата е качество на човека. Тя е основа на отношенията между хората. За един ...

Любов недей ми обещава.
Кажи ми, че изгаряш!
Нежността ти ще разхвърля
върху постеля от горяща страст.
Кажи, че полудяваш, ...

Сънувах те!
Измислен ли си?
Или наистина те има?!
Събличаш ме...
Горещо е под топлите ти пръсти... ...

Не знаеш, че те обичам,
а мен ме боли.
Кръв от сърцето ми се стича
и тъжни са моите очи,
от които капят и сълзи. ...

Само миг
през теб преминал
топъл дъжд
очите ми
измива ...

Ти си слънцето златно, с което изгрява денят,
ти си луната красива, с която се ражда нощта,
ти си лекият полъх, с който вятърът гали листата,
ти си топлият дъжд, който обичат цветята,
ти си тъгата в очите, която сълзите рисуват, ...

Спомен за един прекрасен уикенд
В тихи улици, в светла зора
ти преливаш в цветна дъга
и открадна с най-дългия ден
нещо тайничко скрито в мен. ...

"Три години"
Три години не беше до мен,
но беше единствен в сърцето.
През тях беше груб, и жесток, и студен -
не можеш да ми върнеш всичко, дето ми е взето. ...

Омръзна ми да ходя
бавно, уморено.
И всеки ден се моля,
дано да полетя.
Не искам да оставам ...

До вчера моя болка... Преболях те...
теб, грешката, която не простих...
До вчера в мен живял си... Преживях те!
До вчера те обичах! Днес не бих!
От днес съм тая, другата ти вечна, ...

Здравей, приятелю! И добре си дошъл у дома! Както виждаш, всичко е по старому. Е, летището е ново, но нали така трябва. Народа го е казал - "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Ха сега, дай една голяма усмивка, че може и да е за последно. Ти не се стряскай. Все ще намерим за какво да се посмеем. ...