Събличай се...
Събличай се бавно...
Покажи ми малко от твоята плът...
После още малко.
Нима е грях така да те гледам? ...

В ъгъла на живота и мирно.
Да, ама баста!
Не искам вече взаимност,
нито мечти разпасани.
Не искам лудост любовна, ...

Щурците подлудяваха нощта.
Вятърът дращеше изгорялата кожа.
Улични лампи дразнеха сетивата.
Всеки лъч, попаднал в зеницата
будеше призрак на носталгия. ...

Знам - ще се погледнем във очите
и ще си кажем: „Обичам те!"
Ще усетим аромата на липите.
Ще се целунат ръцете ни.
Ще скърцат камъчета под нозете ни. ...

ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...

Отицателен вот
Всичко вече свърши...
духът ми бе принуден
да се прекърши...
Отново ...

Небето се разтваря като длан
(дете, по което кацат гълъби)
и ситен дъжд и цвят на люляк
по топлата земя се сипят.
В която стъпките блестят, ...

ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Разказ
Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето ...

Ето един сън, който аз не съм сънувал. Обаче вярвам, че някой, някога, някъде е сънувал.
Този някой, в съня си, ходи по тясна пътечка. Под краката му има напукани плочки. От двете страни на пътя има ограда от заострени колове, подредени един до друг. А зад оградите има пустиня, която сякаш няма край ...

Отново съм момиче малко,
у нас, във бащиния дом.
И утрото е някак... сладко,
по-сладко и от Купидон...
Край мен достигат отзарана, ...

МОЛБА ЗА ПРОШКА
на дъщеря ми
Вината ми пред твоето невинно детство,
безмълвието - пред твоите питащи очи,
безсилието пред немощната ти прегръдка... ...

За летен дъжд - поговори с тревата.
Тя знае как небето да разплаче.
А за любов попитай сетивата си
и отговорът ще е еднозначен.

Вчера с моята тайфа
бяхме в близката гора.
Да, обаче изведнъж
се изля пороен дъжд.
Облакът над нашите глави ...

Къде, по дяволите, си сега?
Обади ми се, за Бога.
Какво ми направи и кога,
че без тебе аз не мога.
И пред мене с други да си даже, ...

Най-бързият кон яхва твоята младост,
за да се срещне с разлъка.
Докато започнеш да пиеш от радост,
вече пиян си от мъка.

О, Линдеман
Ти, нежно стръкче мандрагора
в хербария на мрачните ми дни.
Ти, допаминова мъгла над кръгозора,
делирогенен поток на стари спомени. ...

Не ме търси с очи
Не ме търси с очи.
Гласът ми не търси дори.
Той нежно вече не звучи,
че в тъга сърцето ми се сви. ...

Аз бях там през цялото време,
бях там, повярвай ми, бях...
исках да мисля само за тебе,
но не успях и заспах.
Исках да мога света да обърна, ...

Обичам начина, по който ме гледаш,
твоите очи са толкова ярки и сини.
Обичам начина, по който ме целуваш.
Твоите устни са толкова меки и спокойни.
Обичам начина, по който ме караш да съм толкова щастлив ...

А къде ли любовта след смъртта отива,
някой ден умира ли?
В желанието си за нов живот
и нови тръпки с демон лош,
използва ли духа на всеки нов свидетел, ...

Самотник беше, още от дете -
потаен, мълчалив и агресивен.
Сега седи, почти превит на две
под тежките слова на съдиите.
Присъда - доживотно във затвор - ...

По-правилно би било да кажем Средновековието и Ренесанса на човека, тъй като хората са творци на епохите си.
Повечето от тях не правят нищо, за да променят начина си на живот, но дори и с бездействието си те спомагат за по-дългото съществуване на дадена епоха. А защо Средновековието и Ренесанса на ч ...

Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой ...

Сънувах сън!
Ужасен сън с теб и нея!
Кошмар! Че сама съм...
Че без теб живея!
Но как??? ...