По мен се стича
някаква тъга...
Събуждам се,
а утрото е сиво...
Говоря си, ...

Нима ме виниш, когато се доближа до теб.
С върха на езика си те топля.
Плъзгам се по тялото ти.
Става ми горещо, а студът прониква в мен.
В плен съм на твойте ръце. ...

Защо ми липсваш, след като ме мразиш,
и ме третираш като стара вещ,
която като смет прегазваш
и изхвърляш със нехаен жест?
Защо душата ми те иска ...

На ръба на лятото
писмо ти пратих.
За мойта отлетяла вяра,
за мойта мечта еднодневка.
Пише: ...

мрачното сиво
което ми пращаш
не е болезнено
тихо
в кръвта ми се влива ...

Нощ
Нощта е тиха и спокойна.
Луната бледо грее
в полумрака на нощта
Ето, че щурецът засвири ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла, ...

Смисъл, единствен,
който ти си знаеш...
Смисъл, скрит,
от устни страстни и горещи...
Смисъл, велик, ...

Нарисувах си очи, за да те видя,
безпогледни - в прозрачна синева.
Очи, в които вечно ще те има,
отворени, дори когато спя.
Измислих си ръце, да те прегърна, ...

Какво е любовта?
Една рана в твоята душа,
която изгаря без милост твоето сърце
и те оставя отправен към небето с молещи ръце.
Какво е любовта? ...

Празнота, а толкова много чувства... Няма нищо друго, само те нахлуват в старата стая. Вали. Заслушвам се, но не чувам. Поглеждам, но не виждам... Не идваш.
Ще те чакам на вратата...
Единствено капките, тропащи равномерно по ламаринения покрив, озвучават тишината. Стичат се надолу по стряхата, а пос ...

Вдъхновено от ОтраZен Будизъм, Tomad
Разминах се със
дългите дистанции,
кривящи огледалните
ми образи. ...

Надвиснал е облак грозно над мен.
Посивя ми животът, но крия от вас.
Всичките чувства и мисли са в плен,
изтри ме, превърна ме в пепел за час.
И няма емоции, няма го светлия ден. ...

Още чакам онзи есемес,
който обеща да ми изпратиш.
Беше вчера, беше днес.
Телефонът ми е празен.
Още чакам онова признание, ...

Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...

Като на сън минават дните
и толкова е скучно
и боли...
Отдавна са угаснали очите ми,
сърцето спряло е ...

Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...

Като гъба съм в този дъжд.
Бързо раста.
Издигам се над дребнавите,
край жалките им помисли
минавам. ...

Колко малко ми трябва да бъда щастлива...
- шепа синьо небе от простора!
Колко малко ми трябва да бъда богата...
- подари ми небесния огън! ...

Когато си сам
и виждаш само лека светлина през процепа
и студените стоманени решетки
ти пречат да видиш смъртта
Когато твой приятел ...

Прегърни ме нежно,
сложи ме до твоето сърце
и от късче лед
ще се превърна в пламъче огнено,
което ще те топли ...

Невъзможна...
като сняг през август,
като сливането на Слънце и Луна,
като вяра сред простиращата се безбожност,
като да стигна края на света. ...

ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
НАД НЕГО САМО ГЛАРУСИТЕ СКИТАТ,
НА ДЪНОТО Е МОЕТО СЪРЦЕ,
ОТГОРЕ ТЕ ГО ГЛЕДАТ И МУ ВИКАТ.
НО ДЪНОТО НЕ ИСКАТ ДА ДОКОСНАТ, ...

Минало си вече ти за мене...
споменът в душата ми крещи,
вече няма сълзи във очите
и за тебе веч не ме боли...
Минало си вече ти за мене, ...

Устни
вместо решетки
замлъкнали в лилаво
под перуката
на всекидневното ...

Изповед
Петък вечер. Прибираш се сам вкъщи, обзет от разнородни чувства, потискащи душата и съзнанието ти. Седиш и гледаш с поглед, впит в лист хартия, който за момента се оказва най-добрият ти приятел, способен да поеме нелеката тежест на горчивината, таяща се в душата ти. Седиш, а в ума ти неуморн ...

Няколко седмици след първата ми среща с Анастасия, в онзи бар, буйните страсти и ревността ми се уталожиха. Вярвах на съпруга си, който толкова много обичах, и не мислех, че би ми изневерил, дори със този ангел. Тази сряда мъжът ми пак беше в офиса. Напоследък работеше много - проблеми във фирмата, ...

Наистина не те обичам повече,
светкавично реших го,
точно днес.
Размествах цифрите.
Пословични - ...

Нощта се спуска.
Песента на щурците
утрото събуди.

В ъгъла между вчера и днес
пуша цигара,
а твоята догаря без адрес!
И нямам представа
каква е тази тирада, ...

А малкото сърце
на малкия човек
е малката скала
във твойте колела.
Опърпани и сухи, ...

Попарена е нашата любов
от есенна слана студена
и съска старият ни зов,
като жарава задушена.
В мъгла обвити са сърцата, ...

Лятото дойде.
Всички млади сме на плажа.
Много ми е добре,
искам аз на всички да кажа!
Припев: ...

От 12:13 ч. на 12.01.1989 г. съм започнала да играя една игра. И така вече цели 19 години и няколко месеца.Тази игра се нарича "Живот". Сигурно някой ще се запита как толкова много време не ми е омръзнало да играя тази игра. Ами много просто! Просто тази игра ми носи всеки ден нещо ново, някаква нов ...

Влакът отминава
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно. ...

* * *
В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое ...

Остави ме!
Ослепях от взиране.
Не ме щади,
аз мога да търпя.
С последни сили ...

Бели са гълъбите.
Тихо прелитнали над
младостта.
Бели са и мислите.
Отправени към ...