Да промениш света
Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена. ...

Сода каустик за почистване на сифони.
Не, не беше това, извинете.
Една продукция на ShadowMaster Works
От създателя на "Човекът с рендето" и "Алиса в Цървуландия"
Жаждата променя хората. ...

С малко думи и няколко жеста пак на същото място имаме среща. И сме си до болка познати, а всъщност толкова далеч един от друг. Кой би осъдил съдбата, че така ни раздели? Кой от двама ни ще поеме вината, за да може поне единия от болката да се спаси? Кой би върнал времето назад, ако знаеше колко ще ...

И днес се питам как точно ти
успя да угасиш огньовете
на всички спомени и мечти,
на всичко, за което съм се молела.
И как успях да си повярвам, ...

От дълго време се затварям
в нощите на своя безсъновен храм.
Молитвата на грешница си промълвявам,
но дори надеждата ми е в капан.
И сянката ми се прегърби в мислене, ...

Дон Кихот
Къде избяга, скитнико, все вярващ,
нима отвя те вятърът далеч от тук?
Нима отиде си със теб надеждата,
без да я дариш с любов на някой друг?! ...

Светът в краката ми се срива
и аз не мога да го спра.
А ти, любов, защо се отчуждаваш,
защо убиваш моята душа, защо?
А знам, че ме обичаш... ...

Деца на мрака,
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!
Деца, гладни, ...

В душата ти се стоплих -
подслон от мрачните баири.
Разпалих твоето огнище,
а то погълна ме
с изпепеляващи зеници. ...

Авторът на това свидетелство е един от жертвите на комунизма в Русия - радвал се на блестяща кариера като командир на флота. Същевременно той бил въвлечен в окултизма и редактирал окултното списание „Ребус". При инцидент в морето Николай Дробязгин е спасен от сигурна смърт по силата на чудо, извърше ...

Човек
Един човек сам върви,
а сърцето му тихичко кърви.
Върви по път неравен, обграден с бодли
и зад себе си остава неразличими светлини. ...

Страшно ли е да гледаш как щастието покрай тебе минава?
Страшно ли е да знаеш, че нищо не си постигнал, а мъничко живот ти остава?
Страшно ли е да жертваш всичко в името на ''нищо''?
Страшно ли е да знаеш, че от любовта си далече, а до самота близко?
Страшно ли е, кажи ми, да виждаш другите щастливи? ...

Прекрасно е да се отпуснеш на чист въздух без да мислиш за нищо. Г-ца Д беше направила точно това, а на помощ и беше бутилката мартини, която гарантираше празнотата в мислите и.
Последните отблясъци на слънцето весело играеха, пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката. Децата бяха отведени ...

Безмерна любовта ми е, безмерна,
като безкрайността на синьото небе.
Бурна, властна - диктува и отмерва
живота, както бурята вълните на море.
Направила бих всичко, ако кажеш. ...

В кадифената тъма,
стоя аз сега...
Чудя се по кой път да поема...?
А душата разкъсва се от угризения и съмнения...!
Какво ли ще стане с мен сега?! ...

Сама със себе си в тази къща,
огряна в черен мрак и пустота
и споменът за теб, любов, се връща,
боли ме, че живея в самота.
Мракът ме поглъща и изплюва ...

На Пепи Рашев, който никога няма да я прочете...
(Знам, че е доста наивна на места, но не исках да променям историята, защото има сантиментално значение за мен)
По действителна история измислена от Пепи Рашев
Светът е пълен с необясними неща. Да вземем сънищата например. Или онова малко висящо нещо ...

Искам те, както всеки иска светлина
Искам те, както грешникът - чиста душа
Искам те, както куцият иска крака
Искам те, както птицата иска крила
Искам те, както рибата иска вода ...

Питам се
Хей, хора, искам да ви кажа да не се предавате.
Борете се всеки ден, за да не съжалявате,
защото животът е един миг, миг, без който не можем...
Опитвах се да бягам, исках да се скрия, но не успях. ...

САМО СЛЕД МОМИЧЕТО НА ХЪМФРИ БОГАРД
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...

Справедливост
Беше деяние погрешно,
беше грешка човешка.
Беше грешник наречен,
беше присъда горчива. ...

Какво ни даде, демокрацийо
от лъскавите си витрини?
Онези наши светли блянове
умряха във ограбените ни години.
Гласувахме за теб и за Станишев, ...

Живеел си един дзен учител в къщичката в планината, препичал си се на слънце и пет пари не давал... Веднъж при него отишъл някакъв си търсещ духовното и започнал да му досажда:
- Казаха ми, че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса.
- Питай - отвърнал учителят - но не са те освед ...

(24-ти май)
Костюми,
вратовръзки
и медали –
но леко дъхащи ...

„В памет на МАМА"
Прости ми!
Смъртта
ми отне началото
и изгубих ...

Въздишката трепери...
От спомени леглото се разтяга.
Тъгата в краищата ляга...
Гори... Плътта в забвение...
Крещи... Кръвта. Съмнения. ...

В памет на пострадалите от земетресението в Китай.
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...

Отпивам те.
Ръката ми трепери.
Целувам твоите очи.
Най-накрая мене ти намери
и прекъсна сънищата зли. ...

Да заспя - за да се събудя утре...
И да знам, че всичко ще е по-добре.
И да знам, че всичко лошо ще отмине,
че небето ще е светло без да спре,
че ще срещам все красиви хора ...

Мъгла от видения ме усетиха.
Разчупих леда.
Насладих се на усещанията, че си до мен.
Полепнах се като мечта.
Разтопих се като огън. ...

Целувай ме, аз искам да те чувствам.
Целувай ме! Аз искам да съм с теб.
Целувай ме и ме люби до утре.
Награда ще ти дам едно дете.
Целуни ме нежно - да ме стоплиш ...

А , Бе, Ве...
През Вековете...
Присъда Свята за Живот и Вечност...
дори останал - Наш Език -
да си - ...

Какво му трябва на сърцето,
за да е щастливо днес?
Гледам го - нещастно, клето,
как се гърчи и реве.
Няма сън за него в тези нощи, ...

>
>
>
>
> ...

Любов ли е изваяла очите
или са ти божи дар
та кадифените зеници
да излъчват толкоз чар
И над устата като капка ...

Прокарах мост на надеждата
през време и пространство,
свързващ душа със душа.
По него сега с тихи стъпки,
в сърцето с огън и плам, ...

На учителя с любов -
на Лютфи Дузманов!
Божур, ти веднага ни завладяваш
с чара си и красотата!
В Китай те считат за "Царя на цветята". ...

Поискай да ме видиш!
Пожелай си пак да те приспя,
страховете от душата ти да махна.
С усмивка да те чакам във дъжда.
Ще тичам бързо като вятъра, ...

ПОНЯКОГА
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...

Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...