Пияна от любов
Запали цигара и ми остави да пуша.
Нека си говорят. Не ми се слуша.
Подай бутилката насам и не мисли за утре.
Сега съм с теб и не зная за напред. ...

> Ранените криле на мисълта ми
> и тази нощ от спомени сковани
> потрепват във мечтание за полет,
> жадуващи за нежния ти поглед…
> ...

... седя и си мисля... размишлявам върху всичко дотук, правя си равносметка какво съм рискувал, какво съм спечелил, има ли смисъл от борбата, която съм водил досега. Това е един от онези моменти, в които човек се замисля има ли някой, който наистина да се интересува от него, дали не е сам в джунгла, ...

Вече нямам сили да те търся
в недоизказани слова.
Вече нямам сили... ще се пръсна.
На късчета от празнота.
А ти търси, събирай ме отново, ...

Луната е пълна,
ръцете ми мръсни са...
Нощта ме погълна,
стъклото ми пръсна се...
Миналото ми прилича на мед, ...

Със теб светът ми отново се роди
в една усмивка някъде забравена.
Любовен лъч в сърцето си ми ти,
от обичта ти радостта ми е създадена.
Със утрото мечтая всеки ден, ...

Очите ми отдавна са сираци,
а други самотата обругават...
Мечтите ми - спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми - загаснали вулкани ...

Слушай вятъра!
Шепне навън
за съня ти
най-чудната приказка.
Нож кован. ...

Искам да усетя топлината на това, което никога не виждам. Искам да доловя миризмата на това, което никога не чувам. Искам да видя това, което никога не е било там.
Трябва да се съгласиш с мен, не е като да ми свалиш звездите или да отлетиш с мен до луната. След всички цветове някога живели и всички ...

Вярваш ли ми - аз не те обичам.
Защо се правиш на учуден,
аз на друг принадлежа.
Може би си мислил, че на другите момичета приличам,
но сам се убеди - не е така. ...

Видях едно момиче
и себе си познах в нея...
Сълзите тежко стичат се
и нежното сърце линее...
Не вярва тя на хорски думи, ...

Когато ти кажат -
пристъпи и... си в рая,
не затваряй очите си!
Обърни се и виж -
от бездна ли излизаш. ...

Стопена тъга
Разбиват се вълните в поредната си спирка,
пясъкът изстива с идването на нощта.
вятърът жадува отново други устни,
които да докосне с лек привкус на тъга. ...

Кога съм имал, за да имам?
Кога съм знаел, за да знам?
Кога съм могъл, за да мога?
Кога съм искал, за да искам?
Кога съм обичал, за да обичам? ...

Всеки път към теб
е път към дъното на ада,
където душата страстно гори!
Всеки път към теб
е път към нищото, ...

В този свят родих се
наивен, грешен и добър.
Такъв ще си остана,
не искам да се променя.
Писна ми всички да се показват ...

Сърцето стихваше в гърдите ми .
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...

Мъката в душата тегне, а раната в сърцето - кърви ли, кърви.
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта, ...

По билА и по чукари,
в равното - над някой път,
бедни хора - колибари -
във гробовете лежат.
Може би немОщен старец. ...

Нека бъда чашата вино,
която в миг на самотност докосваш.
Нека бъда глътка миро,
която вечер с устни отпиваш.
Нека бъда волнодумството зло, ...

Объркана, незнаеща и чакаща,
пред образа ти приплакваща...
Неразбрана, наранена, може би и ужасена
завръщаш се, а тя е удивена.
Никога нямаше да ти прости, ...

За обикновените и необикновените неща...
... провокирано...
Когато някой ми каже, че пиша за обикновени и прости неща и че на всичко отгоре ги публикувам, се замислям...
Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл. Всеки - колкото иска. И колкото може. В ...

,,Ако бях..., то бих бил..."
(Есе)
На Рождество Христово през далечната 1830 година осемгодишният син на пастор Ернст Шлиман - Хайнрих получава като подарък илюстрована ,,История на света за деца", която той веднага започва да чете, забравяйки за празника. Особено много го впечатлява историята за др ...

На М.
Някой някому в мрака
прошепна: Лека нощ, любов!
И без луната да очаква,
превърнаха се думите в зов. ...

Вечер въздухът е влажен.
Тъй силно намирисва на съмнения.
От тук започват... Някъде след прага
на самотата тягостните измерения,
със своите спирали, задушаващи ...

КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
- Чао, жребецо - каза приятелката на министър-председателя с ръка на дръжката на входната врата. - Утре пак по същото време, нали?! И да не се изпуснеш пред шефа си!
- Споко, маце - ние в нашата партия сме печени конспиратори - заяви авторитетно министърът. Той почака няколко ми ...

Жалко съществуване, без ласки
И общуване служебно само,
Всекидневие банално, а отчасти
Отрудено и време, пропиляно в
Тревоги и несгоди, и беди!

Прекалено дълго те чаках,
прекалено много от себе си ти дадох.
Сега идва ред с теб да се сбогувам
и на прага на моето сбогуване една изповед от устните ще изрека...
Остани с мен за час - два, остани и няма да съжаляваш след това. ...

Наранена
Навън се съмва, а в душата ми е тихо.
Огромна рана във сърцето ми кърви...
Не зная буден ли си вече, но те питам –
наясно ли си как ме нарани?! ...

Умира птицата в студената нощ и се прощават с простора крилете й.
Мрак неканен в душата е гост. Вече не е красиво и светло.
Ще се върне ли утре мечтата за лъч едничък и топлина?
Справедлива ли е съдбата? Ще протегне ли топла ръка?
Сега и аз като мъртвата птица се прощавам с моите мечти... ...

Ти ме питаш пак защо не те разбрах.
Защо ли гръб обърнах аз на любовта.
И цветя изпращаш, чакаш ден след ден..
Ала знай, че тежки дните са за мен.
Ще ти кажа една тайна - запази я ти - ...