И ако кажа ти, че те обичам,
не казвай нищо,
маската е там...
и зад стените от безлишие,
лишен остана сам. ...

Защо сърцето ми сега е празно?
Защо ли няма мъничка частичка от любов?
Светът сега за мен е толкова студен
и всичко покрай мен толкова самотно...
Чувствам се безсилна, толкова самотна съм сега. ...

Татко...
Бях мъничко дете,
което искаше само обич от твоето сърце.
А вместо това получих баща,
който забрави, че има дъщеря. ...

Мълчиш от мъка, страдаш от
самотата, оставаш без чувства,
защото я няма, отиде си любовта
и не знаеш кога ще те посети...
Скърбиш, ридаеш, но любовта ...

Огледалото на греха
Огледах се... И себе си познах...
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...

Навярно помъдрявам и май е неизбежно,
на куп неща откривам, че спирам се небрежно.
Не се ядосвам много за щяло и нещяло,
спокойно се оглеждам във свойто огледало.
Дали съм безразлична и вече не обичам? ...

Усещане за теб
В шепота
на тихите вечери
от лятото,
останало в мен ...

Една сълза добре отмила е следите
на болка, гняв и страх в очите.
Донесла е със себе си затишие,
спокойствие и малко безразличие.
Но винаги така е след сълзите - ...

Знаеш ли, как искам
в прегръдките ти да заспя?
Знаеш ли, как искам
устните ти да докосна?
Знаеш ли, как искам ...

Има хора груби,
арогантни и надменни.
Има хора лицемери.
Гледаш ги с усмивка
и щастие им вливаш ...

Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.
Среднощен телефонен звън ме буди. ...

Кольо войвода и манастирът
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и решението му д ...

(... На моя любим...)
Крилато дете носи вестта
за края на кървавата война.
Хармонично звучене прелетя
и украси есенните клони в цветя. ...

Животът ме научи да се пазя.
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен ...

Наречи ме в отрицание,
дари ми нежност и крила,
докосвой ме единствено с дъха си,
сътвори ме в ума си!
Дай ми воля, силна като камък, ...

Ето, че съвсем си близко
(вече без превземки).
Знаеш, че така те искам
(сочна и без семки).
И недей да разсъждаваш ...

Намерих си нова приятелка, тя се казва САМОТА. Отначало:
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...

До следващия празник
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...

Сънувам кошмари
и виждам страха си…
И слънцето…
… чуждо е.
Оплита ме грубо ...

Пресъхнал кладенец съм без вода,
от нея няма даже и следа.
Любов дарявах, обич безрезервно,
държах се с всеки откровено.
Какво ли стана, как ли се пречупих ...

У ДОМА
Седя на прага в бащината къща
и топла нощ грижливо ме прегръща.
Безброй щурчета песните си пеят,
във детската ми люлка ме люлеят. ...

Сънувам стихове.
Тополов пух валят от мене,
въздушни светове,
в имунната система - време.
Сънувам тихи думи. ...

Големият град, потънал е в мрак и бледи светлини. Величествени сгради се издигат все нагоре и нагоре. С напрежение се мъчат да достигнат небето. Лек пролетен вятър навява, но е още февруари. Още е студено. Безцветно. Сиво.
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...

Усещаш ли ме още във дъха му?
Все още съм във двете му очи.
А виждаш ли ме още във съня му,
като го гледаш щом заспи?
Целува ли се още с мойте устни, ...

Залезът в небето
се разлива,
изплита тънка мрежа
над полята.
Слънчеви петна гонят се ...

Един Ден
Един ден срещнах любовта.
Един ден разбрах колко е ценна тя.
Един ден разбрах за свободата.
Един ден, един ден... ...

Безбожно скъпо струва щастието,
да го почувствам все не смея.
Заплащам със душата си,
опропастена и поевтиняла.
"Намръщена" е, не призвание, ...

Сияние зло в мрака долита.
С тиха стъпка, носи се леко.
Из улиците пусти, безпир
кръжат мисли нечисти.
Дъх на повехнали цветя ...

Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело окена,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...