Не ме питай дали те обичам,
а просто ме виж,
на щастлив човек сега приличам.
Тревогите бягат от мен,
болката спира във миг, ...

Сложих маската си за лице.
По кожата ми тя засъхна.
Ще ми дадеш ли маска за сърце,
че в мъката си то заглъхна?
Ще ми дадеш ли нежния си грим ...

Луната слънцето поглъща,
светът лениво в сенки се превръща,
с тъмен плащ нощта деня обгръща,
облакът със звезден дъжд отвръща,
мечта, една и съща, в реалност се обръща ...

Защо ли чух гласа ти?
Защо ли на монитора
е твоята снимка?
Защо сърцето ми към
теб ме тегли? ...

Въпросът, на който трябва да си отговорим преди да разберем какво е любовта, е: "Съществува ли тя?"
Отговорът може да бъде даден само от човек, който я е изпитал. Според мен тя е магия, която идва изневиделица. Кара те да се замислиш над малките неща от живота. Любовта обхваща дори най-незабележимот ...

Край
Небето се сниши,
застана толкоз ниско,
че вдигнеш ли ръце,
ще го докоснеш, ако искаш. ...

Човекът е силен, когато се бори
със зъби и нокти
за своята слава и чест
във живота суров.
Слаб е човекът, когато ...

Страхувам се, страхувам се, страхувам се!
Това е толкова необичайно.
Страхувам се от Вас, от празнодумите,
страхувам се от себе си и другите,
страхувам се да не загубя Вас - ...

Твойто лице аз във шепи държа,
с устни щастливи от него отпивам
жива вода - благослов за мъжа -
смисъл забравен в живота откривам.
Да не пророня и капка боя се, ...

Реалности
Сънувах,
че сънувам
как летя...
Когато ...

Фалш до зелено...
Измъчвай ме - повече даже!...
Не ме обичай - така ми харесва!...
Мъчи ме, а аз ще покажа,
че твоята обич е толкова лесна!... ...

ако кажеш че имаме време
да въртим света на пръста си
да глезим следобедите
да крием кривите огледала
в джобовете си ...

В листенцето от клен,
в тревата, във пръстта,
в усмивката на Юда,
в Христовата сълза,
по устните напукани, ...

БУРЯ
Тъмен облак над земята се надвеси,
силен гръм небето разтресе,
вятър задуха, дъжд заваля,
студ непривичен ме завладя. ...

И без мене ще съмне,
подпрял се на изгрева,
ще събираш от капките жадна роса,
и смачканият фас в тревата
ще бъде моето "сбогом" ...

Едно момиченце пъргаво пристъпва прага,
към магазина тича с звънък смях.
Едно цветче невинно зад гърба си слага
и чак тогава доближава ниския тезгях.
Продавачката му се усмихва нежно, ...

Красиви звезди
по земята кръжат
и в свое пространство
невинни летят.
Огряват до мене ...

Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят, ...

Последното копче на ризата,
търпението се скъсва с него винаги,
там на кръстопътя на желанието ми,
горчиво като отлежало вино.
Вече си готов за любовта ми, ...

Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...

Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...

blue days, blue skies...
and evenings
...

Пожари
По пътя накацали
Чакат да ги вземе някой
В колата си
Чакат ...

За всички, които харесват електронната музика.
Надявам се да ви допадне.

Прелетните птици се завръщат,
върбите свеждат пак глави.
Пролетни цветя навред ухаят
край езера, гори и планини.
Детски глас навред кънти, ...

„... Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина."
Първа книга - Мойсеева
Малко преди разсъмването в стаята някой се движеше и наоколо премина шепот, което ми подсказваше, че нещо се случва. На първо време не можех да проумея кое е то това, което се случва, но не се и опитвах. Проясняването се получ ...

ЖИВОТЪТ
Животът е лимитирано при раждането ни пространство (във всички измерения), в което се движим към смъртта, блъскайки се в стените му и крещейки "Това не може да бъде!".
Животът продължава дотогава, докато живеем с мечти и свършва тогава, когато започнем да живеем със спомени.
ВЯРАТА
Вярата не ...

Кажи ми "да", когато се събудя
с натежали от сън клепачи...
Кажи ми, че отново слънцето ще видя
и с дъжда отново ще плача.
Кажи ми "да", когато ти се иска да ме видиш, ...

Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...

Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват, ...

Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.
В хартийки си измерваме живота, ...

Смисъл
побягна смисъл във грешна посока
и без умисъл се гмурна в море
там среща го блъсна
и смени той посока ...

>>>>> под песъчинки слънце
>>>>> и шепот раковинен
>>>>> на дъното на сака
>>>>> във мидичка царица
>>>>> проблесна ...

Не питам.
И не искам и да знам!...
Не казвай!
Аз не мога да направя нищо!
Нямам нищо вече да ти дам... ...