Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Надпис върху прясната мазилка
... тъй както старият мазач
оглажда прясната мазилка
и дърпа глътка-две по здрач
ракийца в бирена бутилка, ...
Сънуваш ли ме
Все още ли съм рана
в твоето сърце
Превърнах ли се вече
от обич във омраза, ...
Самотни мисли
***
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
Като залеза
На мерата между зло и добро
в плетеница от радост и мъка,
в длани две, в две самотни ръце
дом си свиват любов и разлъка.
Щом застигнат го злочестини, ...
Тайната на Голготската мистерия
...
Време за празноти
по сумрачния път към безкрая.
Някой някога бе се заклел
в безпределна взаимност до Рая.
На неукия всичко простѝ, ...
Предпразничен бъзик
чува се камбанен звън.
Вече всичко оживява
и Великден приближава.
Млади, стари се шегуват ...
Да ви обичам
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...
Страстна седмица
но слънчева усмивка ни прегърна.
Клони по прозорците блъскаха,
но душата остана безмълна.
Заиграха по стъклата зайчета. ...
Предците ми говорят
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
На хорото в махалата
на пазара край реката
стана кървава кавга;
две моми не се разбраха,
как да поделят юнак ...
Белият друм
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
Нечистите – 30.2
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...