Тя дойде от нищо. Роди се от жена, която и без това имаше многолюдно семейство. Трудно е да си беден и да изхранваш 9 гърла... Бащата, нехранимайко, обичаше пиячката и ако можеше да се прибира по-рядко вкъщи, отдавна да бе забегнал с някоя сводница. През този ден валеше, кротко, тихо ромонеше, но на ...

Целувам нежно устните ти, мила моя,
и продължава да целувам към врата.
И галя с ръка косата ти дълга твоя,
целувам очите ти, изпълнени с тъга.
Продължавам да целувам и гърдите, ...

– Учителю, кой е най-достойния сред човеците?
СОКРАТ: Достойнство. Как го разбираш ти това? Аз не мога да ти кажа кой е достоен и кой не, преди да разберем какво е достойнство.
– Учителю, аз виждам много заслужили магистрати, държавни люде и висши сановници на които се отдават най-дълбоки почести. Н ...

Снегът заваля. Снежинките леко и плавно се сипеха от небето. Покриваха всичко. А света ставаше по-бял и по-чист. Въпреки праха на големия град със снега София определено се освежи. Той не спря хората да излизат за малко, но ги накара да ползват повече градския транспорт, с което се подобри въздуха. ...

Из книгата ми ,,Предците ми говорят"
От глава " Петко и Иванка"
От този ден минаха три месеца. Младото семейство заживя честито в новата къща. Горди бяха с постигнатото, но горделивост не проявяваха към по-бедните. Затова хората ги обичаха и тачеха. Децата бързо свикнаха с новия дом. Тичаха нагоре-н ...

Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от ...

Джон отвори вратата, погледна навън и се усмихна широко:
- Виждам, че процедурите ви се отразявят изключително добре. Връщате се за още?
- Вашият елексир е цяло чудо, господин Колман! Иска ми се да се изкъпя в него! Ще
взема още две бутилки – една за мен и една за съпругата – ентусиазирано отвърна
г ...

отложено за
сетне щастие е в страх
да не пометне

животрептяща -
Вълшебната флейта и
люделюбяща

Авлига прелита в дъждовния есенен ден.
Отворен прозорец – сърцето ми тихо я кани.
Но с лятно намигване облаци тръгват към мен
и нежната обич в позлата далеч ще остане.
В палитрата есенна рони се крехка тъга. ...

Христос воскрес, але… не повернувся,
Бо там, куди ми прийдемо, як діти,
Світ но́вий стане нам єдиним, рідним,
А цей... – забудеться, цей – щезне, наче дим…
Христос воскрес вже іншим немовлятком ...

Как почувства се, когато осъзна,
че нов живот си сътворила просто ей така?
Щастие почувства ли? Или поне тъга?
Питам, защото любопитството ми надделя, заради грешките ти, плащам аз сега.
Помниш ли ме? Да! Аз съм бебето, което оцеля! Напук на теб и на мъжа, когото би нарекла мой баща. ...

Похилих се на репортажа от ареста на американеца, изсипал /дали?/ секретна информация в интернет. Посмях се на треперещия младок, по къси червени гащи /ако беше и с петолъчка върху тях…/ и тежковъоръжените полицаи…
Само дето се замислям. Толкова шум… Като че искат да привлекат вниманието на публикат ...

Хуманност е след успешно убийство да окажеш първа медицинска помощ на своята жертва.

Хвърлих въдица в реката
и захранка два-три ката.
Чаках рибата да върже,
да я изловя набърже.
А бая си аз почаках... ...

Боли ме за зърнопроизводителите ни,
боя се за бъдещето на тези стопани.
Може тези хора да имат тежки съдбини,
аз искам българското да ни храни.
Виждам как чуждата конкуренция ...

Диверсификация на половете…
хххх
На Разпети петък българите отидоха радостни и обнадеждени на работа. Според поверието, който работи него ден, му умира началнисът…
хххх
Направиха ми забележка, когато споменах „Колегата Иисус“… ...

Щом открием истината гола,
можем ли да ѝ познаем пола?
Ивето и Джон са верни дружки.
В ротата си те са стари пушки.
Стрелят, правят майсторски окопи ...

Un, deux, trois -
vive le roi,
quatre, cinq, six -
mondialiste!
Едно, две, три - ...

Оригинал:
Спина - это не кровать
и на ней нельзя лежать!
Превод:
Гърбът - това не е легло ...

(превод от есперанто)
(Автор – безименен; заглавие – няма; тема – песимизъм; произход – интернет)
^Cesis vojo -
mortos ^gojo...
Ekzistu nenio - ...

ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...

Млъкна народът,
не по човешки,
а с гротескна чалга,
беше избран,
един недотам верен, ...

Седни удобно. Ха така, добре.
Поръчай питие, не са срамува.
Студенокръвен съм, но с парещо сърце
(а знаеш ли ти, как Змей целува?)
Въпросът ми? Недей са притеснява! ...

Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...

Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях. Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На ...

Градинка, пълна с горски теменужки...
Сън теменужен...
Теменужени мечти...
Сърцето ми отново пусна всички земни нужди,
предаде се в прегръдките ...

Денят, в който ти реши да си тръгнеш.
Още помня онази късна и дъждовна нощ,
в която си тръгна.
Още помня онзи слънчев ден,
в който ти ме повика. ...

ИСКАМ СИ СЕСТРИЧЕ
Искам си сестриче, като мен момиче,
догодина с мене да чете и срича,
мамини отмяни две, а не една,
щото мама първа става, вечер все не ляга, ...

Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...

Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...