една Родѝна
към напусналите
я любвеизстѝна
.............................................................
друга ...

Тънеше в нещастието си раята,
великият Апостол не беше жив,
но народът пожела свободата
и повтори подвига му красив!
Сред възторга от борбата, ...

"На живо"
Колко струват сълзите…
от обич или болка за него,
а усмивките, дето събират мечтите,
колко струват…без его. ...

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава " Петко и Иванка "
Продължение 3...
Иванка коленичи до леглото на мъртвото дете, зарови глава в завивките и примря. Така я намериха жените, дошли да подготвят Мария за погребение. Отмай цяла махала знаеше злата участ на семейството. И нищо не ги изненада ...

Професор Кормисошев стана рано, защото днес трябваше да изпитва студенти. Един вид „сесия”. При спомена за тази история професорът изпадна в умиление, когато се сети как навремето трепереше като лист, преди да влезе при изпитващия. Как се потеше, свиваше го корем, но да не изпадаме в отдавна забраве ...

В работата си с деца през годините съм имала възможност да се срещна с всякакви характери, темпераменти, различности сред големите - малки хора, децата. Винаги и навсякъде обичам да ги наблюдавам. Интересно ми е поведението им, отношението им към връстниците и към заобикалящия ги свят, към природата ...

Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...

ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...

и
били мнозина
„съкратени“ - сиреч - уволнени -
чрез демократични евроатлантически промени
.................................................................................. ...

където „бяло-
видело“ твори се — там
любов рои се

Отличаваш себе от колегите или своя от резултатите?

Шкембе чорба на село ядох.
След туй със капама преядох.
Три дена кльопах, па и пих.
Направил го отново бих.
Ще кажете:,,Този негодник ...

Той е свободен човек. Освободил се от всичко. Най-вече от безсмислените неща, пречещи му да живее спокойно и безгрижно.
Още неиздал първи звук, той знаеше, беше убеден – дрискай без ограничения, все някой ще почисти след теб и по теб. Така и после – играй си, тате, по нареждане на мама, ще подреди и ...

Обичам те, сине,
Мое тихо доволство.
Мое сбъднато утре,
Мое гордо достойнство.
Удивително силен ...

Днес искам… да затворите очи.
За кратко ще отнема ваш’то време.
Една минута само ще мълчим.
А който иска - може да задреме.
Сега си представете малък град, ...

Музика и текст - Иван Неделчев Аранжимент - Румен Бояджиев

- Иване, кой излезе боракът у вас?
- То се знае кой - жената!
- Как пък да се знае?
- Ами така: счупено-несчупено, женското яйце е най-яко и
най-сладък е на жената козунакът, та ако ще и да е купен! ...

Пролетта разцъфтя от щъркелово гнездо,
от луковичка на цвете прекрасно,
усмихва се от всяко листо
и пее във птичето ято.
Пролетта е сред нас и е мила, любяща, ...

Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...

Разбира се, че гледам на ръка,
прочела съм живота си на твоята.
Света ми в свойте линии втъка,
от плещите раздянал си ми бронята.
А повече познавам на кафе, ...

Къде си, любов
Аз теб търся Любов, къде си ти сега,
използвана, наранена ти някъде се скри.
Какво направиха от теб хората,
скри се и никой вече не те откри. ...

Полепнал си по душата като плесен,
като червей в сочна ябълка ровиш,
като радио с една и съща песен,
в мен звучиш и с мене се бориш!
Крещиш в тишината на нощите, ...

Високо горе в планината,
на полянката насред гората
Сърненце свело е главица
да похапне зелена тревица.
Зайче мъничко, плашливо, ...

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...

Invictus
William Ernest Henley
Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be ...

Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания,
ще помня дълго вероятно, ъгъла,
във който чаках обещания...
И ще замира пулса ми във спомени, ...

Плувам в пролетна щастливост,
всичко толкова красиво,
цветните и нежни клони,
дъжд и слънцето се гонят,
вятър весело бърбори, ...

Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...

Днес видях себе си като в огледало,
старо неизбърсано с години...
овехтяло от спомени криви
като есенни листа изгнили.
Помислих си ,попаднал съм ...

Всяка дума е вече премерена.
Всяка крачка-маршова стъпка.
Някъде там окопа на времето
зее и ще ме глътне.
Безразборно пирувал някога с шанса си. ...

Вечерта неусетно се спусна
и разсла в стаята мрачина...
погълнала вибрации чудни
от светлите остатъци на деня.
Старата круша почука в стъклата ...

Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини, ...

Зелените коси на реката
в безпаметното лято на младостта,
сънувам златните точици в очите ти,
които приличат на жълтите камъчета
украсили роклята на реката. ...