Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...

На ръчичка две кончета,
бяло и червено,
и усмивка под нослето
грее вдъхновено.
Празник е на Баба Марта ...

Минавам по навик покрай кварталния супер, може да се пуснали нещо промоционално.
Нежна гърдеста госпожа срещу ми с мартенички в ръка
- Господине, честита баба Марта - изрече тя с усмивка - Чакайте да ви закача мартеница за здраве, успехи и любов. Да сте чист по душа като белия цвят, и здрав и жизнен ...

НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...

МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...

В Рая те са извисени,
но към Ада гледат запленени.
Изкушени са от това,
що съзират в пъкъла сега.
Награда ли е в Рая да живееш, ...

Мартенички, мартенички,
бели и червени,
има в тоя ден за всички,
най-много за мене.
Личицето ми е бяло, ...

Пиша днеска нова строфа
не за изкуфяла скрофа.
Аз чапкънин съм си пръв,
но,за скочубри нямам стръв.
Че Гецан съм и дилбер- ...

Нови филми.
Избори – „Нощта на живите мъртви“
НДСВ – „Призраци в замъка „Шпесарт“
БСП – „Денят, когато рибите изплуваха“
ГЕРБ – „Лява ръка, десен джоб“ ...

МОНОЛОГ В НЕБЕТО
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...

Любов ли е, когато в мрака
се сипят чувства и мечти,
а пък нощта е тъй безкрайна
и в плен душата ти държи?
Любов ли е, когато страдаш? ...

/сериен хорър/
Р а с т е л о з н и ц а
над моя гроб,
ластари
в и е ...

И вкопчен в устните ти се изкачвам.
Изкачвам се към нови светове.
Снежинките на спомените падат бавно
от южно-северно магическо небе.
През сталактити - ледени кристали, ...

Не ме наричай с местоимения,
това за мен е нетипично.
Думи потъващи в съмнения.
Лице в лице-твърде лично.
От виното не боли глава, ...

Отново е четвъртък вечерта.
Наоколо навсякъде е тихо.
Тя открехна малката врата
и ме погледна със усмивка.
Докосна ме със нежни чувства. ...

Когато реша да напиша стих...
в мен започват да бушуват сили
непознати, да ме душат, разкъсват
тровят. Дори да ми мъстят, затуй
че с мен не са щастливи. ...

Понеделник 23.05.22г. е, часът е малко след 22:00. По стара (планинарска) традиция в последния момент бива решено къде в Балкана ще бродим в утрешния ден. Костадин Палийски ме извести, че дестинацията ще бъде хижа Ехо и върхът над хижата – вр. Юмрука (1826 м) Приемам радушно и нямам търпение да се с ...

Преливат трели на рояла
от славей гиздав, затормозен в клетка,
да цял куп грозни, подли каки,
жадуващи едва ли не - световна слава!!!
Не вижда тя, че няма шепа право - ...

Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения, ...

Капки кръв са се просмукали в пясъка на плажа. Образуват следа.
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира с ...

В ранни зори, на портата на малка стара къща, затропа възрастна жена и се развика:
- Русано, тъдява ли си? Яла да си похортуваме! Хабер ти нося! - закикоти се тихо стрината и продължи да удря с юмрук по портата.
- Кое време е, стрино Доне? Първи петли не са пропели, а ти цялата махала разбуни! - вик ...

ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...

От пепел съм!
Сглобена от любови!
Разкъсващи ме!
Плашещи!
Сами! ...

Момент, за да те обичам,
да те вмъкна в моето сърце.
Момент, за да те закрилям,
да те обгърна с двете си ръце.
Момент един е нужен, ...

Липсваш ни
В душевната квартира сме се събрали всичките изроди
Усеща се просторно, но празно
И си признавам, че ми писва от тази порочна реалност
Внасяше във битието ми някакъв фалшив уют ...

Бяло и червено, вплетени в едно -
че българското ще го има вярваме!
Кан Аспарух слезе от своето седло
и каза ни:"С дух ще побеждаваме!"
Днес, след тринадесет века, ...

Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...

Като хала се втурна отново южнякът,
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди ...

Зная, няколко причини
той да е такъв боклук:
Той отдавна - от години
вее флаг със сърп и чук.
Бълва гущери и змии ...

Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...